На море в Пефкохори, Гърция

19-26 юни 2010

Пефкохори (Pefkochori) е малко градче, разположено в югоизточната част на полуостров Kassandra, Halkidiki, на 102 км от Солун. Името му означава “боровия град”, заради боровите дървета, които са в изобилие в планините на района.

Къщата с апартаментите под наем ни беше препоръчана от надежден източник 🙂 и още през април направихме резервация.

Пътуването от София до Пефкохори беше безпроблемно. Стигнахме за 6 часа, като голяма част от пътуването мина във влачене по “магистралата” София-Кулата. Делян геройски издържа, ако не броим мрънкането му в последния 1 час, че иска “на море”. После през целият престой той постоянно искаше “на море”, имайки предвид “във морето”.

Popi още щом видя колата ни с българска регистрация, скочи да ни посрещне. Настани ни веднага и ни почерпи с гръцко кафе и домашно приготвено сладко, от цели зелени смокини и другото не можахме много да го идентифицираме, но май беше от круши.

Имахме удоволствието да опитаме още веднъж сладко, току що приготвено от нея – от кайсии. Тази жена е страшен майстор на сладко от плодове. Не бях пила варено кафе от…. не си спомням от кога и накрая, когато се опитах да изпия всичко от чашата си, спомена за този вид приготвено кафе успешно се възвърна, като изгълтах част от утайката… бляхг….

Обитавахме апартамент на приземния етаж, който си имаше кухня с всичко необходимо в нея, преминаваща в стая с TV и две легла, отделна спалня, малко балконче с простор и тераса пред самия апартамент, на която може да се яде, наслаждавайки се на гледката към морето.

Попи и Делян веднага станаха първи приятели и бе “записан” в курса по гръцки за начинаещи. На снимката по-долу броят от едно до десет. Попи казва думата на гръцки, Делян повтаря. Като се стигне до десет – Делян го извиква силно – “Декааааааа” … и настава всенародно веселие.

Като Попи видеше Делян винаги му казваше “Ясу Делян”, а той вместо да отговори “Ясу Попи”, повтаряше ведро “Ясу Делян”.  Ходеше й на гости често и се връщаше с по някое подаръче – блокче Кит Кат, вафличка или близалка.

Апартаментите се намират на първа линия. От пясъка ги дели само дългата крайбрежна алея. Обличаш си банския, взимаш си хавлийката, даже може и без джапанките и хоп на плажа. Минимална загуба на време и максимално удоволствие.

Пясъкът е ситен, може спокойно да се ходи и лежи върху него. Плажът не се поддържа редовно и могат да се видят тук таме отпадъци от недобросъвестни туристи, но като цяло е чисто. Мидички и водорасли няма, камъчетата изобилстват. Оказа се че пак сме на Бяло море, както миналата година в Турция, поради което солеността на водата пак беше висока – 38 промила (за сравнение солеността на Черно море е едва 17,3 промила).

Водата е чиста, но при влизане навътре по дъното има доста камъни, върху които дебнат от засада морски таралежи. Светльо още на втория ден настъпи един и в петата му останаха забити около 20-30 бодилчета, които не можахме да измъкнем, защото връхчетата, които стърчаха навън се бяха счупили. Веднага го изпратих да иде да попита Попи за доктор или как се действа в подобни случаи. Тя го накарала да си потопи и задължи петата в горещо олио, и след това му казала, че вече всички са мъртви и няма проблеми. След това произшествие Светльо веднага си купи едни аква-обувки и смело газеше през останалото време по дъното.

А ето така се става Велик мореплавател. Няма значение, че лодката е надуваема, движи се с 1 светльова сила, а греблото всъщност е лопатка, важното е да се плава.

Най-голямата странност в гледката към морето беше, че на хоризонта се вижда друг бряг (вторият полуостров на Халкидики – Ситония). Така малко се губеше чувството за безбрежност и безкрайност на морската шир.

Както в Турция мнозинството туристи бяха руснаци, тук мнозинството бяха сърби и македонци. В първия момент си помислиш, че съседите до теб на плажа са българи, но като се позаслушаш и откриваш, че малко го завалят българския 🙂 Така че нямахме проблеми с гръцкия, защото всички наоколо, а и в заведенията говореха сръбски :))))

В единия от дните се засякохме на плажа с група истински българи. Единият чичко се открояваше, той просто беше Пекания “Кой, аз ли не мога?!”. Държание, говор, стойка – като за филм. Втория ден донесе един грамаден чадър (от тези, които сте виждали по заведенията, в основата на които се поставят 4 плочки, за да държат чадъра) и започна копаенето на дупката. Не можаха да стигнат до центъра на Земята, но поне се опитаха. После както си му е реда донесоха и 4 плочки и го закрепиха. Аз им се чудех защо полагат толкова усилия, за да го сложат, като след няколко часа ще трябва да го вадят обратно. Но … великата идея не я бях разгадала добре – чадъра си остана там в следващите дни, заедно с 4-5 пластмасови шезлонга 🙂 Наистина очаквах да донесат и едно барбекю или поне скаричка за кебапчета, но явно не им беше хрумнало.

Делян или цамбуркаше в морето с тати (наричаше го “да плуваме”) или седеше под чадъра и правеше формички от пясък – други занимания не признаваше. Резултата от битката Плуване vs. Формички от пясък обикновено бе 8:2. Естествено тати нямаше право да влиза в морето без Делян (май само веднъж успя, защото малкия се беше вглъбил в архитектурните особености на къщичката от пясък).

Разновидности на “да плуваме”:

По крайбрежната алея непрекъснато обикаляха пикапчета натоварени с плодове и цветнокожия шофьор викаше по мегафона: “Евро кило нектарина. Супер витамина!”. Ягоди, череши, грозде, пъпеши, ананаси, банани … изобилие и всичко беше узряло и сладко (не като нектарините, които последно си купих от магазина тук и яденето им създаваше усещане за генно-модифицирана праскова, защото хрупаше като ябълка, вадеше слаб вкус на праскова, а отвън си беше прекрасно червена).

За разлика от евтините плодове, яденето по заведения хич не е така евтино. Но готвят вкусно и манджите са си като нашенските. Яденето на джирос без чиния, нож и вилица е изкуство, за което е необходима голяма концентрация и добър баланс, за да не изсипеш всичко в скута си.

Делян все по-добре усеща истината, че момиченцата ще са му по-добри приятели. Предпочита каките, защото малките много остро влизат в личното му пространство и го карат да се защитава от неконтролираните им емоции.

Тръгнахме си с желанието да дойдем пак, но вече четирима 🙂

3 thoughts on “На море в Пефкохори, Гърция

  1. Красен

    Ех, открих те аз, благодарение на един жокер от Светльо… :)))

    Поздравления за блога!!!

    Красен

  2. българин от Пефкохори

    Чадърът го забих, не са следващите 3-4 дни, а за цялото лято. И, за разлика от България, никой не ми го открадна или скъса.

  3. Alissaa Post author

    🙂 Не преставайте да бъдете все толкова колоритен!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*