Пътеписи

На море в Турция, Алания

26 септември – 3 октомври 2009

хотел Aska Club N Resort & Spa

Още в началото на лятото бяхме решили, че ще ходим на море края на септември в Турция и ще вземем с нас и Делян.

Самия процес на търсене на агенция, на която да се доверим няма да описвам. Две от големите агенции ни загубиха като клиенти, но накрая след препоръка от Ванката се спряхме на Авентура, за което не съжалявам. Много човечно отношение от тяхна страна, консултираха ни, посъветваха ни и останахме доволни.

Притеснявахме се как Делян ще се държи в самолета и след това в автобуса, тъй като хотела се намираше на 90 км от летището на Анталия.

Имаше промяна в часа за излитане, но бяхме своевременно уведомени. Качихме се в самолета, настанихме се без проблеми и излетяхме навреме. Имаше малко облаци и попаднахме в две въздушни ями, затова Делян седя здраво хванал се за седалката, докато изучаваше обстановката. Когато раздадоха сандвичите и соковете стана “весело”, тъй като Делян видя как се свалят таблите. От тогава докато го вързахме отново с колана за приземяването, заниманието му беше да  отваря и затваря таблите и на трите места, на които седяхме. Нужно е голямо акробатично умение, за да се балансира с 3-те сока в пластмасови чашки, сандвичи и кексчета, които се намираха върху таблите, докато Делян си играеше на отвори-затвори. Още в първата минута два пъти таблата го хлопна по главата и самолета бе озвучен от рева му. През останалото време мама и тати нямаха почти никакви задължения, освен че пазеха соковете от разливане, опитваха се да хапват сандвичи, да хранят малкото слънце и да придържат таблите да не му се стоварят на главицата. Свиква се бързо 🙂 Следващия голям рев бе когато се опитахме да го завържем с колана за приземяването и несправедливо да го откъснем от играта с таблите. Не се примири лесно. Даже лелката от предната седалка се включи в усилието да го забавляваме по някакъв друг начин. Малкия по едно време измисли блъфа “Делян си заклещва пръстчето в механизъма на колана” и престорено вика “ААаа-аааа” …

Кацнахме, взехме си багажа и тръгнахме да търсим автобусите на посрещащата ни агенция TURTESS. Последни се качихме в автобуса, защото Делян държеше сам да тегли малкия куфар на колелца (който тежеше близо 10 кг.) и не даваше да му помагам. Отстрани сигурно сме изглеждали като “егати жестоките родители, каращи горкото дете само да си носи багажа!!!” В автобуса за наш ужас също имаше табли на седалките, които се отваряха с влудяващо скърцащ звук, но малкия “хамалин” не беше спал от сутринта и бързо-бързо заспа. Не усетихме кога изминахме 90те километра от Анталия до Алара (така се казва района, в който се намираше нашия хотел, на 30 км от Алания), защото екскурзовода Алджан,  който ни посрещна и беше с нас в автобуса, през цялото време ни разказваше интересни неща за района, за екскурзиите, които може да посетим на хубав български език, въпреки че е роден в Истанбул.

Остави ни пред хотела, където ни пое друг екскурзовод – Орхан, който отговаряше за нас по време на престоя ни. Групичката ни беше от 11 човека. Ако престоя в хотела имаше някакъв минус – то това беше Орхан (и липсата на каки по монокини на плажа, според Светло). Български турчин от Кърджали, от 10 години в Турция, заваляше българския до степен сливане с руския. Колкото Алджан беше приветлив, възпитан, услужлив, забавен и интелигентен, толкова Орхан не беше. Отношението му в една конкретна ситуация към две от жените в групата не можеше да се нарече професионално, тактично или изгарящ от желание да бъде в помощ.

Попълнихме регистрационните карти и зачакахме. Във фоайето нямаше климатик и жегата си беше жега, примесена с умората от пътуването ни. Точно тогава управата на хотела реши да ни отправи някаква безумна оферта, която или не беше обмислена или ние не схванахме точно, защото бе отправена на руски език, а Орхан естествено никакъв го нямаше в момента. Бяхме седнали на една маса, заедно с още две жени от нашата група, когато девойка от регистратурата ни предложи за два дни да ни настанят в обща стая с двете жени, които не познавахме, след това щели да ни преместят в отделни стаи и като подарък от хотела сме щели да получим безплатно плодове, кални процедури и тенис… WFT…!!!… И Светло като изригна… без малко да се скараме, но се усетиха навреме, предложението им бе оттеглено и почти моментално ни настаниха в 9ти корпус.

Хотела отвън не хваща въобще окото:

aska-outside

Но вътре е един малък зелен рай. Основната сграда с рецепцията е до пътя и се води първи корпус. Тръгва се по главната алея, спускайки се надолу към плажа и морето.

path4

Отстрани на главната алея са разположени 4-етажни къщички, които се водят 2-ри, 3-ти и така до 8ми корпус.

path3

path1

9 корпус е последната масивна сграда до плажа, в която се намират ресторантите, фитнеса, сауната и всичко останало.

9block

Чистотата е осезаема. Навсякъде има кошчета за боклук. Не видях нито едно пълно даже до половината. На плажа до всеки два шезлонга има от тези симпатични глинени гърнета, за да се изхвърлят отпадъците там. Поставката до пейката служи за поставяне на чаши и чинии, тъй като хотела е All Inclusive и постоянно се разнасят напитки или ядене от туристите. Персонала непрекъснато лъскаше стъклените прегради на терасите, асансьорите и миеха подовете с машини. Обичайна гледка е разхождащ се управител, с радиостанция. Когато забележи нещо за почистване или прибиране – веднага се свързва по радиостанцията със съответния отговарящ човек, който моментално идва и оправя неуредицата.

trash

Стаите са хубави и се чистят всеки ден. На няколко пъти улучваха следобедния час за спане на Делян и не ги пусках в стаята да почистят, иначе имаха желание. Имахме хладилник с безплатен мини бар, който зареждаха всяка сутрин с кола, оранжада, 7 up, минерална вода и бира.

room1

За Делян бяха разпънали един фотьойл, който свърши отлична работа:

bed-Delyan

При почистването на стаята се стараеха да създават ей такива красоти:

room-clean room-clean2

Гледката от стаята ни:

view

Храната беше много добра. И като количество, и като качество, и като разнообразие. Чувствахме се като у дома си, защото готвеха познати манджи: мусака, имамбаялдъ, пълнени чушки, картофи с месо, спагети, риба. Имаше кът със скара, на която в момента приготвяха кюфтета, кебапчета, пилешки и пуешки пържоли. Всяка сутрин правеха мекички, пържени филии, банички. Салатите бяха изключително много и за всеки вкус. Предлагаха даже диетична храна. Десертите бяха пастички и тортички, кремчета и разбира се техните неповторими сиропирани сладкиши. Плодовете също не липсваха.

Хотела разполага и с 2 A-la-carte ресторанта: италиански и китайски. В тях яденето се заплаща, а туристите имат право да ги посетят веднъж безплатно, с предварителна резервация.

Ние не сме се и опитвали да идем в някои от тях, тъй като Делян не възприема яденето като удоволствие, на което трябва да се отделя много време. След 10тата минута в ресторанта се отегчаваше и трябваше единия от нас да ходи с него насам-натам.

Сутрин ставахме по-рано, отколкото в работни дни за работа. Будилника Делян се събуждаше към 7 – 7 и нещо и … който спал – спал! Заради това ранно ставане нямахме проблеми с намиране на свободни шезлонги.

Басейните бяха като магнит за мъничкия човек. Само първата сутрин направихме грешката да седнем на шезлонги до басейна. Следващите дни сутрин ходехме на плажа, а следобяд на басейна. Водата в басейна не се подгряваше и си беше студеничка, даже следобяд.

pool1

Има и втори басейн, но не сме влизали в него.

pool-up

Делян излизаше от басейна само за да яде сладолед или за да иде в детския басейн.

pool2

На морето му нямаше доверие. На пясъка също. Все мърда изпод краката му и той си мисли, че ще падне и не иска да ходи по него. Накрая май свикна.

Детският басейн е дълбок 30 см и беше любимото място на белушко.

ch-pool

Друго любимо място за игра бе детския кът с пързалката.

play-gr-1

Вече може сам да се изкачва по пързалката:

play-gr-2

А Бяло море е превъзходно! Топло, чисто, няма водорасли (затова и не мирише като Черно море), няма медузи, няма щипещи животинки, но няма и миди. Само камъчета. Много е солено, може би заради това няма животинки вътре. Нямаше и още нещо.

Още първия ден докато седях и съзерцавах гледката към морето и палмите изведнъж осъзнах, че нещо липсва. В първия момент не можах да разбера какво е то. Просто някаква част, която неразделно свързвам с море тук въобще я няма. Огледах се – всичко си има… че даже и палми!… Направих мислен паралел с Варна (защото там морето ми е до болка познато) и се сетих… Който е живял известно време във Варна не може да си я представи без… Чайки! Тези птици така са се врязали в представата ми за море, че отказвам да приема някое място за море, когато няма чайки. А тук нямаше. Никога не съм си и представяла, че тези сиво-бели, нахални, гракащи и безразборно екскремиращи наглеци ще ми липсват! По плажа необепокоявани подскачаха само врабчета.

Всяка сутрин, точно в 10,00 пускаха една и съща песен на колоните  (които бяха JBL, за радост на Светльо) около басейна – Goood morning, goоd morning… после следваше друга песен, която в началото мислех, че е турска, после се оказа, че била арабска. Много набиваща се в главата песничка. На фона на втората песен, част от аниматорите се строяваха на платформата в средата на басейна и ни танцуваха. И така всеки ден… Светльо научи хореографията и едва се удържаше да не се нареди до тях за изявата. Някои от туристите танцуваха отстрани и им беше много забавно.

morning-dance

Аниматорите бяха големи ентусиасти. Неуморно приканваха туристите на утринна гимнастика, на водна гимнастика, йога, волейбол, водна топка, дартц… Шегуваха се, закачаха се, нахъсваха играчите, а и те самите участваха в игрите.

darts

Тук до плажа правеха йогата, а излежаването на големите възглавници с айрянче в ръка хич не е за изпускане:

darts2

Пясъка на плажа е едър, примесен с камъчета, които точно на прибоя бяха много и хората ходеха с джапанки почти до водата, защото ходенето по камъчета не е най-комфортното усещане. Ние седяхме на шезлонги под сянката, която се оформяше от платнища, опънати на масивна железна конструкция, а не от чадъри.

beach

Целият персонал се държеше страшно дружелюбно. Сервитьорите в ресторанта бяха приветливи, усмихнати, отвреме на време се закачаха с туристите и създаваха настроение. Когато някое малко детенце се разплачеше или не слушаше, идваха и се опитваха да го успокоят.  Навсякъде и всички говореха руски (освен немските и френските туристи :). Чувствах се все едно сме в Русия, а не в Турция.  Светльо им казва “Мerhaba”, а те отговарят – “Здраствуйте” 🙂 Както се изрази единия от екскурзоводите – “Ние работим за руснаците”. Върха беше, когато се разхождахме из един пазар, наблизо до хотела и мобилния телефон на един от продавачите турци започна да звъни с руска песен…

От съответния пазар нищо не си взехме, но направихме една сполучлива инвестиция. Инвестирахме в спокойствие, материализирано в играчка пожарна за 2 евра. Делянко все си играеше с багерчето на едно от децата около басейна и решихме да му потърсим нещо подобно. Намерихме багерче, но ни поискаха 10 евра, свалиха на 8 … и сделка нямаше. Цената на пожарната първо беше 3 евра, но Светльо каза 2 и я взимаме и така Делян се сдоби с невероятната занимавка, а мама и тати си пиеха джин-тоника радостни 🙂

car2e

По обяд, когато слънцето вече доста напичаше се скривахме в едно … помещение с френски прозорци, което ни предоставяше сянка, прохлада, хубава гледка и много пространство в което малкия мъж да щурее. Вземахме си напитки от бара и се излежавахме.

salon1

salon2

Тенис корта също беше хубаво място, на което можехме да поседим, а тайфунчо да потича и да си играе на “затвори-отвори вратата”.

tenis

Обяда преминаваше бързо и на смени – първо ядем тримата дружно, после на Делян му става скучно, започва да дърпа баща си да ходят на някъде, през това време мама експедитивно яде, и когато мъжете се върнат, Светльо остава да си дояде, а мама и детето отиват да спят.

lion-sleeps

След следобедния сън на лъвчето – пак в басейна:

pool3

После идваше ред на сладоледа, който се раздаваше само от 16.30 до 17.30. Тогава правеха и някакви пържени бухтички, поляти с мед.

icecream

Времето между 18 и вечерята прекарвахме на терасата на бара и се възхищавахме на залезите.

bar

sunset

Тати след цял ден киснене в басейна, тичане след Делян и 1 джин с тоник:

tired

На четвъртия ден от престоя ни Делян получи някакъв обрив на гръбчето, после и на гърдите. В хотела имаше доктор и медицинска сестра и след като заведохме Делян на преглед се оказа, че е получил слънчева алергия. Доктора ни предписа някакво сиропче и каза през този ден малкия да седи на сянка, но от следващия можело пак на слънце. Не ни взеха никакви пари за прегледа. Светльо отиде до една аптека наблизо и купи сиропа. До края Делян седеше на плажа или в басейна с тениска на гърба.

Последния ден прибрахме багажа и освободихме стаята в 12 часа на обяд. Автобуса, който щеше да ни откара на летището щеше да дойде чак в 17,40 (полета ни беше в 22,35). Оставихме багажа в стаичка до рецепцията. Можехме да ползваме все още всички услуги в хотела. Делянко поспа следобяда в помещението с френските прозорци, тъй като там почти не влизаха хора и беше спокойно.

Автобуса закъсня малко, но дойде. Шофьора караше бавно, но пристигнахме. На летището имаше големи опашки, защото още при самото влизане вътре имаше проверка на багажа през скенери. Чекирахме се бързо. И настана голямото чакане. Страшно много народ, глъч и шум. Малко места за сядане. Обявиха 45 минути закъснение на полета ни. В 22 часа Делян заспа, както го носех. В самолета се събуди, но после пак заспа.

Кацнахме в София, а навън валеше и беше 10 градуса. Ние бяхме по къси панталони, а лятото остана в Алания…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*