Avra Studios, о. Тасос

16-23 юни, Skala Panagia, Thassos, Greece

Идеята за море на о. Тасос се загнезди и остана в главата ми, докато не я реализирах. След изчитането на всички пътеписи, до които се добрах и всички теми за острова в БГ Мама бях добре “подкована” и ориентирана за местоположение, плажове, фериботи и студия. Избрахме една от офертите, които получихме след писмата ни със запитвания относно цените. Печелившият бе Avra Studios.

GPS-ът ни беше влязъл в коалиция с Кавала и най-подмолно и на своя глава ни заведе до фериботите в Кавала, въпреки изявеното ни желание да пътуваме с ферибота от Керамоти. Така че минахме покрай пристанището на Кавала и отпрашихме по нашия си план. В 14.00 тръгваше поредния ферибот, а ние в 13,58 се изсипахме на пристана в Керамоти,  под съпровождащото ни женско подканяне от GPS-a: “Turn right and take the ferry immediately”, все едно възнамерявахме да го гледаме как ще отплува без нас…

Бях останала с впечатление, че Тасос е едно островче … така е като гледам карти на които острова е с размера на 50 стотинки. О-о-обаче се оказа, че си е голямо островче – не можа да се събере в кадъра на широкоъгълния ми обектив 🙂

Пътуването с ферибота е като да се возиш на подвижните пътечки в дъ МолЪт 🙂 Даже на пътечките е по-авантюристично, защото са под наклон. Ферито разбираш че се движи само по преминаващия пейзаж около теб и по това че косата ти иска да отлети, … е и двигателите се чуват де. Цялото пътуване е 35-40 минути и единственото забавление е да храниш чайките или да снимаш как хранят чайките.

Негативното ми отношение към тия посерковци датира още от студентските ми години във Варна, когато не веднъж Нарочно са ме подлагали на точен обстрел, изхвърляйки ненужния товар от стомаха си върху косата и дрехите ми. Е, хранихме ги… и ги отстреляхме с обектива.

Слязохме от ферибота и като се започна едно планинско катерене по пътища, първи братовчеди на Петрохан и Шипка… завой насам, завой натам, ужас, става ми лошо така! Направо да не повярва човек, че в тия планински чукари има нещо, намиращо се на морското равнище. Уж си разпечатах карти с упътвания от Google Maps, но реалността бе жестока и доста се замотахме, докато открием нашето студио. Добре че с питане се стига и до Цариград, та след 5-тото питане го намерихме, благодарение на това, че последните хора познаваха собственичката. Не се бяха постарали да си ковнат поне една указателна табелка. Името на улицата, според Гугъл бе Unknown road … ходи го намери.

Студиото изглеждаше много новичко, чисто и подредено. Най-хубавото бе, че се намираше наистина на 2 минути от плажа и морето, като се върви по едно вътрешно пътче, зад къщите. В началото пътчето е малко като горска пътечка, но после минава покрай 5-звездния хотел (който е на първа линия) и става много приятна пешеходна алея, с лампи отстрани, а последните метри до пясъка са покрити с удобни плочи, които се нажежаваха не на обяд, а привечер.

Плажът си заслужава името – Golden beach. Пясъкът е толкова мек и ситен, направо като прах. По-хубав е даже от нашият черноморски пясък. Намират се тук-там мидички, а камъчетата изобилстват. Повечето хора събираха камъчета, някои са направо красиви – бели, обли, с едни блескунки по тях.

Имаше само един вид водорасли – приличаха на дълги, полирани, кафяви лентички. Водата беше топла, прозрачна и мега солена.

Най-ценното бе това, че почти нямаше народ, заради кризата ли, заради това, че още не бяхме в разгара на сезона ли – сутрин и привечер на плажа около нас нямаше никого на разстояние 20-30 м. Само морето и плясъка на вълните… + Делян (“Тати, хайде да плуваме; да скачаме на вълните; да се пръскаме; не искам да излизам от морето; Мамо, хайде да правим формички; искам да се прибираме; хайде да играем на Уно; не искам да си ходим… “).

Панагия е селце, старата столица на острова, Скала Панагия е курортчето на селцето (“Скала” означава пристанище). Обаче селцето е го-о-оре в планината, поради което курортчето е малко … бедно откъм “градски” удобства. Има си малки магазинчета и супермаркети, но избора е ограничен. Пекарна и аптека, примерно, има чак в селцето (или в Хриси Амудия, което е селце по пътя към Панагия). Естествено има една камара заведения, таверни, барчета… Скала Панагия неусетно прелива в Скала Потамия (курортчето на Потамия) и без усилия може да се разходите по крайбрежната алея от единия край до другия. И направите ли го един-два пъти … ще знаете къде е всичко. Снимката по-долу е направена от селцето Панагия и се виждат Скала Панагия (в ляво), Скала Потамия (в дясно) и целия плаж.

Пълната обиколка на о. Тасос е около 100-тина км, с кола. Уж карате покрай морето, но пътя се вие и завива и … хич не е приятно за пътуване, особено за хора, на които им става лошо от завои. Но гледките покрай които ще минете … стига да не сте шофьора, за да можете да им се насладите – ще ви завладеят с красотата си. Спирахме на няколко места, за да снимаме. Жегата от 33 градуса на сянка също спомага за Ах-канията и Ох-канията, които се изтръгват от вас, докато сте извън климатизираната кола и съзерцавате пейзажа.

Планираната ни обиколка на острова започна от Панагия, която беше най-близо до нас. Уж щяхме да тръгнем рано сутринта … Закусихме с банички от първата пекарна, която видяхме. Гръцките банички са много особени. Правят ги от многолистно тесто, което опечено е толкова ронливо, че докато изядете баничката създавате богато угощение за 2 ята гълъби и 1 ято врабчета. Имат и един невиждан у нас модел баничка – с ванилов крем, много е вкусно. Заредени с енергия се качихме на колата, за да открием центъра на селището. После се оказа, че там където сме ядохме баничките всъщност е било центъра 🙂

Спирахме на няколко места за снимки, а целта ни беше женският манастир Св. Архангел Михаил. Няма как да се подмине, защото пътя минава покрай него. В момента на посещението ни течеше някакво дострояване, така че ни допуснаха само до някакво параклисче в градината на манастира. Още пред входа е поставена голяма, изрисувана табела, показваща с какво облекло не може да се влиза в манастира. Разделът за непозволеното женско облекло беше най-голям: къса пола – задраскано, потник – задраскано, къси панталонки – задраскано, Панталон – задраскано!!! За улеснение на посетителите на входа се раздават дълги поли на ластик, пелеринки за голите рамене и панталони за мъжете, които са с къси панталонки, децата ги пускат без проблем. В обобщение – не може да се влиза с дрехи, които не покриват раменете и коленете. Моята рокля бе приета като благоприлична и богоугодна. Манастирът се намира на една скала, над морето, поради което гледката е … О!Боже мой! … По-добро място за построяване на манастир не съм виждала до сега. Няма начин да не повярваш в Създателя, Отца и Сина и Светия дух вкупом на това място. Прострялата се пред теб морска шир те прави един мъ-ъ-ъничък и незначителен пред цялото величие на природата. Обаче, фотоапарат – задраскано! Не може да се снима. А аз не исках да снимам манастира, исках да снимам това което се вижда от него. Самият манастир и прилежащите му постройки лъхаха на богатство и благополучие. Нищо общо с нашите църкви и манастири, които представляват жалки гледки. Все пак снимахме пред самия вход.

Вече беше станало обедно време, а жегата непоносима и решихме да не продължаваме обиколката, а да се върнем обратно да доразгледаме пропуснатата Панагия. Селцето се оказа разположено над и под пътя, а не по протежението му, както очаквахме в началото.

Непрестанно течащите планински извори пресичат цялото селище.

На острова имаше много пеперуди, даже успяхме да снимаме една на плажа.

За да обобщя горните словоизлияния: Посетете Тасос. Природата е красива, морето – чисто, пясък – фин, плажовете – много, апартаменти, студиа и хотелчета – още по-много (хихи, не мога да се сдържа да не ви го кажа, но троловете от Светът на диска броят така – едно, две, три, много, много и едно, много и две, много и много. )

Колко ми хареса Тасос? – Много-много!

4 thoughts on “Avra Studios, о. Тасос

  1. Svetlana

    Imate li vazmojnost slezte do Tasos…krasotata ,yuyta i o4arovanieto mu sa kato v Valsheben Morski peizaj.
    I az biah tam…..
    Prisaediniavam se kam vas s Mnogo…Mnogo..Mnogooooooo 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*