Пътеписи

Париж – Виена, Епизод ІІI

15 юни (понеделник), Париж

Валежната сутрин удави плановете ни за повторен опит към Айфеловата кула. Единственото което можеше да направим бе да посетим Лувъра. Какво да ви кажа за него:  приватизирали са много нещо от целия свят, има от пиле мляко (в археологическо-исторически смисъл), като се започне от антики от Месопотамия, египетски мумии, мине се през гръцки и римски статуи, етруски съдове,  ренесансови картини и съвременни “какво-ли-е-това”.

Каталясахме от изкуство и артефакти. Накрая имах чувството, че от толкова гледане и аз мога да извая няколко дибидюс статуи и да нарисувам полегнала мадама, с половин оголен бюст. Не знам дали видяхме и 10% от всичко за шестте часа, които прекарахме вътре.

Три крила, всяко с по четири етажа – добре че са направили схематична карта, иначе човек няма как да се ориентира за по-важните неща. Много често се налагаше да спираме и да търсим къде сме на картата, за да се ориентираме накъде да продължим, иначе рискувахме да се шляем безцелно и да не видим и най-най-известните неща.

map

Някои от залите имаха много красиво изрисувани тавани.

tavan1

tavan2

Няколко пъти срещнахме групи ученици, насядали по пода пред дадена статуя или картина и учителката им изнасяше урока. Много интересен и въздействащ начин да им се предаде задължителния материал, но за жалост не всички ученици живеят в Париж 🙂

Светло се опитваше да разбере, дали целувките му съживяват каменни мадами, но резултата беше задоволителен само за мен 🙂

stone-kiss

По време на обиколката очите ни бяха “препълнени”, но стомасите ни останаха празни. Затова поканата от страна на Дени и Или да им гостуваме за вечеря беше направо животоспасяваща.

По пътя към метрото минахме покрай операта. В Париж операта не се казва просто Опера, а е Acadеmie Nationale de Musique. Много красива сграда.

opera

apolon

Гостуването ни в “дядовата ръкавичка” на Дени и Или мина страшно приятно, както винаги в тяхната компания.  Запознаха ни с рибока Щайн (имало е и Айн, но той се преселил в рибешкия рай) и котака Самба.  Времето в приятна компания лети с космическа скорост и едва се наканихме да си тръгнем. За следващия ден Или предложи да ни бъде гид и да ни заведе във Версайския дворец.

16 юни (вторник), Париж

Замисъла с ранното ставане пак пропадна. След хубавата закуска с кросани (в купуването на които Светло се бе усъвършенствал), хванахме влакчето до Версай и в 11.00 бяхме на площада пред двореца.

Никакво комунистическо минало не бе в състояние да ме подготви за опашката от туристи, която се извиваше като гигантска змия пред касите за билети. Виждала съм големи опашки, но това беше ЕверестЪт на опашките. Даже онази, пред Айфеловата кула, на която се отказахме да висим,  беше малко опашле в сравнение с това стълпотворение от чакащи туристи. Гадно племе са това туристите. Как пък всички бяха решили точно в този ден да гледат Версай и да пристигнат преди нас… е това никога няма да им го простя!!!  Толкова им бях сърдита, че забравих да снимам опашката. Ако не бяхме пътували 30 минути с влакче, за да стигнем до тук, Версай щеше да пропусне да ме види 🙂 Ще си позволя да използвам стиха на Христо Ботев, за да ви нарисувам картината:

Стърчи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
шансони се леят нейде в полето,
и потта още по-силно тече!

Ей толкова поетично беше положението. Юнакът е събирателен образ от мен, Светло и Или. Наложи се да  отворим един от чадърите ни, за да не изгорим. След 1 час и 30 минути си добрахме до касите и си купихме билети. Желанието ми да разглеждам Версай вече клонеше към нула.

versailles1

versailles2

Кралският параклис:

r-chapel

Зала Венера:

venus-salon

Зала Меркурии:

mercury-salon

Дължината на леглото не е оптическа измама, просто си е късичко. Но не защото кралските особи са били нисички, а защото (Или ни го обясни) са спали с огромните си перуки и не са лягали, а само са се облягали удобно в някакво полуседнало положение, за да не развалят чудото на главите си.

Залата на изобилието:

abundance-salon

Повечето тавани, също като в Лувъра бяха фантастични:

versailles4

Залата на войната:

war-salon

Билетите ни бяха само за двореца, затова не се разходихме в градините.

vers-gardens1

Френската класическа градина е обширна, строена на принципа, че красотата е в простотата и реда.  Опитват се да подчинят всичко на идеята, че човека (кралят) контролира природата и от всичко в градината трябва да личи този контрол. Отделните елементи са свързани геометрично и всичко е хармонично организирано. Освен реда и контрола е било важно да се пресъздаде романтиката и чувството за простор и свобода. За техен основен изразител са смятали водата със своята динамика и блясък.

vers-gardens3

Така че във френската градина всичко е строго подредено и подчинено на един висш замисъл.

Прибрахме се в Париж и като последна спирка от обиколката ни посетихме Пантеона.

pantheon1

В него са гробниците на много известни личности, свързани с историята на Франция, като Виктор Юго, Волтер, Русо, Емил Зола, Мария Кюри и др.

Там е и Махалото на Фуко, чрез което се демонстрира въртенето на Земята около остта й.

fuko

Прибрахме се пак уморени. Вечерта премина в очакване младоженците да се приберат у дома си, за да им върнем ключовете и да се видим в малкото часове, оставащи от престоя ни в Париж. На другият ден излитахме за Виена.

…следва финала…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*