Пътеписи

Париж – Виена, Епизод ІV

Измина половин почти една година от пътуването ни, а аз още не съм написала края му. Някои подробности вече са поизбледнели в паметта ми, но ще го завърша, защото края на пътуването е красивата Виена.

17.06.2009, Париж

Полета ни беше някъде към обяд. Деси ни изпрати до спирката на автобуса, който ще ни закара до нашия терминал на Orly Sud. От Sky Europe пак направиха някакво закъснение на полета, но не беше голямо и ги изчакахме като претръпнали вече пътешественици.

Виена

Имахме резервация в хостел Wombat’s. Препоръчвам го на всеки, който ще ходи във Виена и не му се дават големи суми за хотел. Хостела е чист, собствениците са с голямо чувство за хумор, пълно е с млади хора, като във всеки хостел. Ние бяхме в двойна стая, в която си имаше баня,  в напълно приличен и хигиеничен вид. Може да се стигне пеша до центъра. Наблизо има спирка на метрото, на 5 минутки пеша е и автогара Westbahnhof, където спират/тръгват автобусите от/за летището.

Настанихме се в хостела и тръгнахме да поразгледаме малко Виена в оставащите ни часове до вечерта.

vienna-first

Картата ни беше пръв приятел, за да се ориентираме кое какво е, но въпреки това някои сгради си останаха мистерия за нас какво точно са, и чак когато се върнахме в България разбрахме какво сме снимали 🙂

Това зад мен е Музеят на историята на изкуствата –  Kunsthistorisches Museum. Той е един от най-добрите музеи за изящни изкуства в Европа. Притежава четвъртата най-голяма колекция на картини, най-голямата колекция от египетски папируси,  предмети на изкуството от гръцки, римски, етруски и други ранни култури, колекции от Ренесанса,  религиозно изкуство, бижута от Свещената Римска империя, Австрия, Унгария, Сицилия и камара други територии, които са били част от портфолиото със собственост на Хабсбургите.

Сградата в целият й блясък:

khm-museum

Бяхме планирали 2 дена и половина за разглеждане на Виена, но промяната в полетите на Sky Europe промени първоначалните ни намерения и имахме на разположение само 1 цял ден и 4-5 часа, които можехме да отделим на Виена. При това положение разглеждането на музеи  автоматично отпадна.

MuseumsQuartier (Квартала на музейте) се разпростира на впечатляващите 60 000 кв. м. изложбена площ. По време на Австрийската империя там са били разположени Императорските конюшни . В момента там са Музея на съвременното изкуство, Kunsthalle Wien, Leopold Museum, Zoom Kindermuseum, Музея на тютюна и други.

museum-quartier

Срещу Музея на историята на изкуствата е Природоисторическия музей.

nat-hist-museum1

Отпред има едно малко сладко слонче:

nat-hist-museum

Монументът на Мария Тереза – единствената жена, управлявала Хабсбургската монархия.

maria-theresia

Изброяването на титлите й заема три реда :). Тя е суверен на Австрия, Унгария, Хърватска, Чехия, Мантуа, Милано, Lodomeria и Галиция, Австрийска Холандия и Парма. Чрез брака си е Велика Херцогиня на Тоскана, Херцогиня на Лотарингия, Кралица на Германия и Императрица на Свещената Римска Империя. Представяте ли си визитната й картичка! qgoofy Има шестнадесет деца, сред които двама императори – Йозеф II и Леополд II, а така също и знаменитата кралица на Франция – Мария-Антоанета.

Портата към Heldenplatz (Площада на героите). Heldenplatz e външния площад на двореца Hofburg.

gates-heldenplatz

Хофбург е императорският дворец на Хабсбургите в продължение на няколко столетия. Странното му оформление и липсата на обособен център се дължи на факта, че в продължение на няколко века – от 13-ти до началото на 20-ти в., той претърпява множество реконструкции и разширения. Сега там се намира официалната резиденция на президента на Австрия, конферентен център, няколко музея, офиса на OSCE и други международни организации, няколко магазина за сувенири и Виенския хор на момчетата. И освен това  – два парка, Австрийската национална библиотека, няколко площада и статуи, Албертината, бални зали, огромна зимна градина, съкровищница с кралските бижута, няколко фонтана, църквата Augustinerkirche и Испанското училище по езда. А в началото двореца е бил малък.

hofburg

K.K. Hofburgtheater – Императорският театър, втория най-стар театър в Европа (след Comedie-Francaise).

Срещу театъра се намира Кметството на Виена (Wienner Rathause).

Стигаме до Парламента. За пореден път, съпоставяйки сградата, която е пред очите ми с тази в София не намирам никакви прилики или еднакви усещания. Нашето Народно събрание не докарва човек нито до възхита и възторг, нито навява мощ и величие, нито спира дъха с грандоманщина и помпозност. Като не сме били империя или кралство – толкова!

Сигурно всеки, който го е видял се чуди защо пред Парламента във Виена има статуя на Атина Палада? Когато е строена сградата на парламента империята все още е била Австро-Унгарска. По първоначалния проект статуята отпред трябвало да бъде на  Austria, женска алегория на австрийската нация.  Но унгарските националисти се противопоставили. Накрая постигнали консенсус статуята да е на богинята на мъдростта. Фонтана, от който Атина е част, включва също и алегория на четирите най-важни реки в империята: Вълтава, Дунав, Ин и Елба.

Сецесион

През 1987 г. група предимно млади художници обявяват отцепването си от традициите пропагандирани от най-влиятелната по това време асоциация на художници Künstlerhaus. Те ги обявяват за остарели, консервативни и враждебни към иновациите и създават собствено сдружение – “Secession” (в превод Отцепване). Идеята им е била да се отърват от тежките орнаменти използвани както в областта на архитектурата, така и в живописта, и да се върнат обратно към природните, обикновени, прости мотиви.

Куполът на Сецесиона е направен от златни лаврови листа и заради това виенчани го наричат “златната зелка”.

Албертина

Една от най-големите световни колекции на графики се помещава в музея-галерия Albertina. Като част от двореца Хофбург, тя претърпява пълен ремонт през 2002-2003 г.

Архитекта Hans Hollein покрива входа на музея с грандиозен 64 метров титаниев покрив във формата на крило. Инсталирана през 2004 година този покривна конструкция се е превърнала в отличителен белег на новата Албертина.

Започна да се стъмва, затова само минахме покрай Операта, за да отдадем чест и на тази красива сграда.

Намерихме едно ресторантче, в което похапнахме виенски шницел и изпихме по една голяма истинска бира. След вечерята нямахме сили за нищо, добрахме се до хостела и проспахме топлата виенска нощ.

18.06.2009

Сутринта си купихме еднодневна карта за градския транспорт, включваща всичко – метро, автобуси, трамваи… Много е удобно, особено когато сте планирали да обиколите доста от забележителностите на Виена за 12 часа.

Първата ни цел беше красивият дворец Шонбрун. Ако искате да усетите духа на австрийската империя и да добиете представа за живота на Хабсбургите – идете там. Невъобразимо красиво, величествено, пропито с история. Ще ви обхване меланхолично-аристократично желание да се плъзгате по паркета на залите, да метете с широките кринолинени рокли алеите на градините и да седите в романтични пози до фонтаните.

Не се наложи да чакаме час и половина, за да влезем, както беше във Версай. Купихме си билетчета и се оказа, че безплатно ни се полага аудио-гид. Отидохме да си вземем от чичкото, който ги раздаваше, а той ни погледна и ни попита: “French?” … това моментално ни изкара от обикновените ни кожи, невидими коронки (от френския кралски двор) кацнаха на главите ни, кръвта ни веднага придоби по-синкъв отенък, а ние мислено се поздравихме за срока, в който сме успели да постигнем френско излъчване (явно при целувковия маратон  с френската рода нещо е преминало у нас). Приземихме се казвайки с усмивка: “English”.

Трудно се описва такава красота. В самия дворец всичко е запазено, имайки предвид, че Франц Йозеф живее там до 1916 год.

Слънцето вече доста напичаше, но нямайки време за губене, ние се отправихме към една … жилищна кооперация. Това не е обикновена жилищна кооперация… въпреки че като се замисля си е обикновена – вътре живеят хора. Това, което прави този дом Необикновен, е че е построен по проект на ексцентричния австрийски художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер.

Домът Хундертвасер-Кравина

Кооперацията е собственост на общината на град Виена и е завършена през 1985 г. Построена е от Йозеф Кравина, по проект на Хундертвасер. И за двамата е било важно визуално да изразят в архитектурата на сградата връзката между човека и природата. Хундертвасер е роден на 15 декември 1928 година във Виена – Стрелец, какво да си говорим! Рожденното му име е Friedrich Stowasser, което по-късно променя на Friedensreich Hundertwasser (в превод Кралството на мира Сто води).

Предният двор е направен като пешеходна зона. Пода не е равен, а е направен от различни по размер хълмчета и насипи, вдъхновени от идеята за горска настилка.

Нищо в тази сграда не е планирано да бъде еднообразно или обикновено. Фасадата с изпъкналите ниши, цветно боядисаните области, декоративните плочки и прозорците с различни форми създават цялостния възможно най-разнообразен облик на сградата. По настояване на Хундертвасер всяка жилищна единица (апартамент) е боядисана отвън с различен цвят, за да могат живущите да се идентифицират с техните апартаменти или тяхната “къща в къщата”, даже гледайки я отвън. В допълнение тъмни линии и ивици с мозайка, разделят отделните апартаменти един от друг, ограждайки оцветените области. Сивите области от фасадата указват местата с общ достъп в къщата. Това са детските площадки, стълбищата и залите, зимната градина, магазините и кафе-терасата.

Една част от фасадата (на горната снимка се вижда в левия ъгъл) е създадена като точна репродукция, в памет на сградата, която преди това е била на това място. Хундертвасер е бил на мнение, че живущите трябва да имат правото да остържат мазилката около техните прозорци, до там, до където могат да достигнат с ръце и да украсят тази област с помощта на бои и различни стилове на рисуване, в съответствие с техните индивидуални концепции.

Сградите на Хундертвасер се характеризират с факта, че всички хоризонтални области са, докъдето е възможно, засадени с растителност. Архитектът е поддържал идеята, че всички хоризонтални равнини, под открито небе, принадлежат на природата и това, което човек взима от нея, под формата на застроени места, трябва да се върне обратно по един или друг начин. Свободната растителност трябва да има възможност да расте, където може да бъде достигната от дъжд или сняг. По този начин, богатата растителност, обгръщаща сградата предоставя на посетителите й различен облик през различните сезони.

Хундертвасер се отнасял към къщите на хората, като към тяхната “трета кожа”. Както хората имат възможност да променят първата и втората си кожа – физическата кожа и дрехите – така трябвало да имат възможност да променят и “третата” си кожа, в съответствие с техните собствени нужди. Естествено това може да се случва само с внимателно отношение към съседите и стабилността на сградата. В допълнение към правото им за прозорците, на живущите се позволява да боядисват стълбищата и коридорите си.

Чудатост на сградата са и нейните така наречени “дървета наематели”. Това са дървета, които не растат на покрива или на терасите, а растат от вътрешността на къщата. Така че те съжителстват с хората. Плащат “наем” под формата на полезните им качества – пречистват въздуха, произвеждат кислород, подобряват микроклимата, и не на последно място оживяват и украсяват фасадата.

Фриденсрайх Хундертвасер: „Убеден съм, че Сътворението е извършено в спирала. Тя се явява там, където мъртвата материя оживява. Нашата Земя следва пътя на спиралата. Движим се в кръг, но никога не се връща-
ме на същото място: кръгът не се затваря. Естествената спирала не е геометрична, а вегетативна – хлътва и се издига, изтьнява и удебелява, заобикаляйки всички прегради по пътя си. Тя се разширява или изчезва като ме-
андрите на реката, като фазите на растежа на тревите. Тя не притиска нищо и никого, а оставя да я водят естествените сили. Затова не може да изпадне в грешка. Гладкият под е изобретение на архитектите. Той е удобен на машината, не на хората. Човек има не само очи да се радва на красотата, не само уши да се наслаждава на звука и нос да вдишва ухания. Човек усеща и допир с дланите и ходилата си. Принуден да върви по асфалтирани и бетонирани равнини, безогледно създадени на чертожните маси с линеал, съвременният човек се отчуждава от своите естествени мисли и от връзката си, допира си със земята. Това накърнява съществена част от човешкото в нас и има тежки последици за психиката, за душевното равновесие, за комфорта и здравето на хората. Човек забравя да преживява нещата и душата му се разболява. „Живият“
неравен под възвръща човешкото достойнство, дава му свободата, отнета от добре нивелираните сгради. Неравностите под краката звучат като симфония, те са мелодия за ходилата и цялата походка става гъвкава.
Архитектурата трябва да извисява, а не да ограничава човека. Изкуството трябва да е позитивно, свободно, романтично, красиво като скъпоценност, без която не можем да живеем.“

Как да не ти стане любимец, този човек?!!

… следва продължение …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*