Занаят

Работните шопи (workshops)

Усещането да сътвориш нещо с двете си ръце е неописуемо. Поне за мен.

Винаги ми се е искало да правя красиви неща за себе си и за приятелите ми.

Когато бях ученичка много обичах да се уча сама да правя разни неща. Тоест да намеря указания как се прави нещо и да го направя само в следствие на прочетеното. Нооо… тогава нямаше много източници, които да споделят как се прави това или онова. Материалите също бяха страшно ограничени. Крайният резултат от моите напъни бе, че се научих да плета макраме и да шия гоблени. Направих 2-3 висящи поставки за саксии от макраме, уших един малък гоблен и 1/4 от един голям. Последва шиенето на машина. Леля ми имаше една стара крачна Union. Вадех кройки, шиех… Много стари дрехи се превърнаха в различни животинчета от плат или заживяха нов живот под друга форма. Последва избора ми за УПК в 11 клас – “Оператор в шевното производство”. Алтернативата беше “Оператор в хлебното производство” (нашата паралелка се подвизаваше под кодовото наименование “шивачките”, а другата – “хлебарките”). И ако демокрацията беше позакъсняла с една година можеше и клас-квалификация да придобием, но ни “освободиха” от тези тегоби и ние щастливо си шиехме терлици и печахме хляб през последната ни учебна година за едната слава.

И затова когато неуморният ентусиаст Кети започна да организира различни работилнички в своето магазинче, веднага се записах за една, за две … Направо се вманиачих. За съжаление не разполагам с много свободно време, та манията ми все пак се сдоби с естествени спирачки и граници. Не че не изкупих половин магазин с мъниста, 3-4 кълбета прежда, 10-тина листа филц, игла за плетене на една кука, 4-5 метра органза и сатен, пистолет за горещ силикон и разни други добавъчни материали. Дори смелата ми “половинка” се поуплаши от размерите на “малката” ми еуфория за направи си сам.

Освен време вече нямам и място, в което да побера материалите за урагана от креативност, който ме споходи.

В работилничките човек се среща с много позитивни и творчески настроени хора. Така се запознах на живо с Вихра и Йовка. Докато сътворяваш някакви красоти с ръцете си се пренасяш в съвсем друга вселена и се разтоварваш от всички стресиращи ежедневности на работния ден. Естествено може да се научиш как да правиш някои неща и сам, от милионите клипчета в YouTube, но  живия контакт с някой, който е изчистил алгоритъма по създаването на интересуващото те нещо е безценен. Първоначално гледаш като “теле в железница”, обаче усещаш как минута след минута, въпрос след въпрос, “телето” става машинист и подкарва влака 🙂

В началото бе … брошката с избродирани мъниста върху филцова основа.

Последва я летния фенер от буркан, облечен в мрежа от тел с вплетени мъниста. В работилничката не успях да го довърша и тържествено обещах, че вкъщи ще го направя. Поседя два месеца полузавършен и ако не беше Мариета – все още щеше да си седи там. За една вечер направих още един. Дано успешно се впишат в уюта и красотата на вила Феба, за където заминаха.

От урока за дългите гердани ми остана знанието за плетене на синджир на една кука и създаването вкъщи на още 3 гердана за подаръци.

Лятото наистина не е най-подходящия сезон за правене на цветя от вълна, но за полагането на основите на това умение – времето няма никакво значение. Може би най-веселата работилничка, на която съм ходила беше тази. Йовка така ни запали и надъха, че с нетърпение чакам да се застуди и да започвам серийно производство 🙂

Какво ли ще бъде следващото предизвикателство?!! Следете страницата на Дверген и ще разберете часа и мястото 🙂

One Comment

  • Ети

    Бряяя, шев и кройка? Какво говориш ти… Бе то не знам за Светло, ама и аз не мога да те позная :))). И е чудесно да те видя в тази нова светлина. Благодаря, че ме повлече и мен в работилничките. Усещането да създаваш и твориш, няма равно на света :).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*