Пътеписи

Царска Бистрица

2 септември 2012

Царска Бистрица е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Дворец е много силно казано за постройката, която видяхме. Ловна хижа се приближава много повече до истината. Сградата е разположена сред огромен горски парк. Парк също не е точната дума, хижата се намира направо сред гората. Като всяко себеуважаващо се имение, хижата си има driveway (алея за коли към къща), минаващ през гората и река, Бистрица Мусаленска, която допълва идилията.

От София се пътува около час и малко. Намира се непосредствено над Боровец. Пропусквателният режим е с билетче (3 лв за възрастен) и пеша. Не работи всеки ден, така че ако късмета не ви съпровожда на всякъде – идете във вторник, четвъртък, събота и неделя. В останалите дни е затворено.

От няколко месеца Мариета се опитва да прокара идеята за пикник в Царска Бистрица. Така идеята отлежа, съзря и даде резултат миналата неделя, след една мнооого творческа събота.

Подготвихме малко сандвичи, грозде, лимонена бира и бисквити, добавихме едно одеало, нарамихме Ралица и потеглихме. Аз не проучих предварително къде отиваме и се подготвях по някаква си моя имагинерна представа за мястото – Парк, нещо като Борисовата градина. Царска Бистрица все пак е в планината сред гората и трябва да си носите връхна дреха. В София беше 30 градуса, но там преди обед си беше хладничко. Другото нещо, което не бях предвидила беше разстоянието между паркинга, на който оставихме колата и хижата – пътя пеша е около 10тина минути.

Точно след входа има чешма.

Красиво, спокойно място, няма много хора. След разходката по алеята за коли, излизате на върха на малко хълмче и виждате Ловната хижа. Първоначално е било само едно крило. Впоследствие са достроили още две. Завършена е през 1914. Архитектурата е смесица между алпийска и възрожденска.

Преди години е можело да се разгледа и вътре, но сега това не е възможно. На поляната до сградата има голяма дървена маса с пейки, както и още две обособени места за сядане върху дървени пънчета.

Ралица се залепи за алпинеума и беше доста трудно да я убедим да продължим разходката си.

И царете са хора, а и мъже, затова не може без футболно игрище.

Под основната сграда има кафене, където може да си купите кафе, безалкохолно, бира, валфи, солети. Не разбрах за какво е служело преди, може би помещения за прислугата. Даже да не ви се пие нищо – влезте и разгледайте. По стените има интересни фотографии. От къде другаде ще разберете, че в Добруджа едно време са жънали с камили :).

В същата сграда, но с вход отстрани, се намира Галерията. На мястото на старата конюшня. Има хубава експозиция от картини, всички от български художници.

От там слизате по стълбите към реката, където има изкуствено направени езерца.

През 2006 г. е построен параклис, който също е отворен и може да влезете в него.

Царска Бистрица си има собствена водноелектрическа централа, която осигурява електрозахранването. Машините са на “Сименс”, инсталирани през 1912 г. Работи и сега и може да надникнете.

След дългата разходка вече бяхме огладнели. Изпратихме Светло да докара багажа с количката на Ралица и се разположихме да хапнем на голямата дървена маса.

За по-добро храносмилане се излегнахме на полянката, а Ралица, чиято енергия е безкрайна се зае да полива тревата. Обещахме й, че ако слуша, ще й пуснем и вода.

Ако не сте ходили в Царска Бистрица – планирайте една разходка до там. Планината винаги е красива, а мястото е свързано с историята на България.

Всички снимки може да видите в албума ми в Пикаса.

One Comment

  • Ети

    Най-хубавият пътепис за това място и най-добрите кадри из нета. Благодаря, че се навихте за разходката :).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*