“Има дни, има дни в които не вали…” … перефразирайки малко песента на една българска група. Има дни които са особени, има дни, които не се забравят … Такъв беше 14 май 2010. Не защото не валя, а би трябвало, ако следваме логическата последователност от предишните два дни, в които вечер като по команда се изтърсваше огромно количество дъжд, с град за разнообразие.
На 14 май атмосферата в центъра на София беше … заредена с постоянно и променливо електричество. Докато се придвижвах към стадиона навсякъде срещах на пръв поглед хаотично мотаещи се, но въпреки това целеустремени фенове с черни тениски. От всички по-рок настроени заведения се чуваха песните на AC/DC. В едно заведение на Шишман явно страдаха от липсата на записи на групата и услужлив посетител беше спрял колата си наблизо, с отворени прозорци и беше надул озвучителната си система, в която естествено бяха заредени парчетата от музиката на Деня. Между другото на Неофит Рилски, там където беше барчето на Визаж, сега е Irish Pub, baby 🙂
Организацията беше на ниво, предварително знаех от кое КПП трябва да влезем и влизането стана бързо. Не посмях да си взема чадъра и фотоапарата. Въпреки че фотоапарата ни не е професионален, не изглежда като сапунерка и имах реални опасения, че няма да ме пуснат с него. Още на първия пропусквателен пункт в един кашон охранителите събираха чадъри, метълски гривни с по-остри шипове, един дезодорант и даже ножче 🙂
Билетите бяха с места. Не бяхме сигурни, че ще се спазват, даже не бяхме сигурни, че седалките на стадиона са номерирани, но се оказа че грешим, имаше си места и хората си ги търсеха. Това беше още един плюс за организаторите, защото на концерта на Мадона, пак бяхме с билети за седящи места, но въпреки това стояхме, защото всички места в нашия сектор бяха заети още един час преди началото.
Подгряващите – Конкурент – започнаха на време…. нямам какво да кажа за тях.
AC/DC излязоха ефектно в 21,15, след изстреляни фоерверки по цялата дължина на врязаната в публиката част от сцената.
Червените рогца на публиката премигваха много сатанински в тъмното.
Австралийското чудо Ангъс Йънг (с шотландска кръв във вените) не пожали сили и дрехи и по време на целия концерт беше най-активния на сцената. Поведението му на сцена отдавна се е превърнало в негова запазена марка. Като се започне от облеклото му (ученическа униформа с къси панталони, кепе, вратовръзка и бели къси чорапи), мине се покрай типичната походка-подскоци на един крак, докато другия е изпружен напред, стрийптиза (на The Jack) до боксерки (на задната част, на които пишеше AC/DC), провирането на грифа на китарата между краката на Брайън Джоунс, спазматичния му танц, легнал по гръб, като през това време свири на китара … какво друго да ви кажа – Ангъс беше шоу в шоуто на AC/DC.
На този концерт присъстваше най-фенската и най-верна публика. Почти всички бяха спазили стриктно dress code-а на събитието – черни тениски или потници със запазения знак и името на групата и диадема с рогца на главата. Усещаше си как някои от тях, слушали AC/DC на младини, сега пристъпват към последния етап от реализирането на мечтата си. Други влизаха в стадиона, като в светилище, където боговете им ще се материализират. Много емоционално заредена публика. От началото на първата песен всички станаха на крата и не седнаха до края.
На официалната песен за стриптийз – The Jack – камерите се раздвояваха между Ангъс и красивите български фенки, някои от които доста смело останаха по сутиени.
Накрая с топовни изстрели и заря, на сцената всичко свърши… но не и в сърцата на публиката – там все още продължава…
много яко ей! даже мъничко съжалявам, че не дойдох, щото и друг път съм била на големи имена, без да съм им била голям фен… ама това си е било събитие!