22-28 септември 2012 г. – Kiris, Kemer, Турция
Традиционната ни почивка в края на септември. Без малко да нарушим традицията, защото изчаквах до последния възможен момент. Чаках Last minute оферти, чаках… гледах, избирах … напълниха ми се очите с хотели. Когато отидох в АлфаТур с намерението да резервирам и плащам, се оказа, че в чартърния самолет до Мармарис, Кушадасъ и Бодрум няма места. В самолета до Анталия имаше места, обаче можехме да избираме само между два хотела, защото в другите нямаше места. Чист късмет си беше, че единия присъстваше в моя списък с харесани хотели. И ето ни на път към Akka Hotels Alinda.
Вземайки си багажа от лентата на летището в Анталия установявам, че едното външно джобче е отворено и съдържанието му липсва. Изненадата беше много шокираща, защото там бях сложила шампоана и балсама за коса! Все съм чувала оплаквания, че се краде от багажа по летищата, но да ти задигнат шампоана … направо не повярвах!!! Няма как да докажа на кое летище е станало, но подозренията ми силно клонят към българското.
TezTour – изрядни в организацията си по посрещане и извозване на туристите до хотелите. Нашият се оказа последен в списъка и докато минем през другите хотели, Делян навъртя 2 часа сън в автобуса. Виталий, нашият посрещач, изрично ни накара да си запишем в колко часа е срещата с представителя на TezTour в хотела ни. За негово нещатие, срещата беше на другия ден в 17,00 часа :), познайте дали не забравихме да отидем. В хотела автобуса ни стовари в 10 сутринта, а настаняването по принцип е след 14.00. Попълнихме сътветните карти за настаняване и вече бяхме пълноправни гости. Към 13 часа стаята ни вече беше готова.
Бяхме платили за стандартна двойна стая, но ни настаниха във Family Room (dublex), което се оказа стая на два етажа, с мнооого пространство и стълба 🙂
Едно от изискванията ми когато търсех хотел е да бъде разположен на сравнително голяма територия и да има зеленина. Общата площ на Акка Алинда е 32 000 кв. м., с добре поддържана зелена растителност. При тях фикусите не са стайни растения, а дървета 🙂
А как обичам палми…
Тъй като хората, които се грижат за градината не се излагат много на показ през деня – няма как да им се отблагодари човек. Помислено е и за това:
Басейните – един голям, един по-малък с две водни пързалки и един детски. Винаги чисти и с добра температура на водата.
По заповед на щуката (Делян) ние седяхме до и във басейна с пързалките, другите (включително и морето) не му бяха интересни. Спасителят беше много интересен екземпляр. Вадеше една наперена стойка, “плуваше” в някаква своя вселена и ходеше гледайки небето. Как не се спъваше като ходи – не знам!
Храната – в изобилие. По всяко време може да се се намери нещо за ядене. Даже ако ви мързи да ходите чак до ресторанта, сервираха ядене и на места до басейните и плажа. Отделно от галерията с десетките манджи, съществуваше и едно божествено местенце наречено Gözleme House. С гледка към морето, с меки диванчета, дебели възглавници и релаксираща музика…
Взимаш си айрянче или турски чай, поръчваш на лелята с какво да ти опече гюзлемето и… се размазваш на диванчето.
Не видях нито един намръщен служител. Персонала беше във вечна готовност да разбере с какво може да ни помогне, какво да ни донесе, даже питаха и предлагаха сами. Когато някое дете се разплачеше от инат или глезотия в ресторанта, сервитьорите Винаги се опитваха да го разсеят или закачат за нещо, за да забрави за какво се сърди.
Аниматорите действаха така, сякаш бяха приели забавлението на туристите за Мисията на живота си. Неспирно … от сутрин – до вечер.
На плажа отделихме пренебрежително малко внимание. Пясъка е доста едър, морската вода страшно солена, а на прибоя имаше широка ивица с камъни, по които ходенето бос не беше забавно.
Това е първия хотел, в който освен че ни донесоха анкетна карта за оценяване на удовлетвореността ни от престоя, дойде една служителка докато си лежах на шезлонга до басейна и в непринуден разговор ме разпита (като си записваше отговорите ми) за това, дали ми харесва в хотела, как намирам стаята, басейна, персонала, имам ли оплаквания, и накрая “има ли нещо, според мен, което могат да подобрят?”.
Е, няма какво да Подобрят. Цялото обслужване, материалната база и персонала бяха Перфектни!
—-
Отново те чета с удоволствие! Браво!
(А и колко е сладко да си спомним морето в това мрачно, мъгливо време днес.)
Благодаря, Ани.
Това е една от основните идейни “тухли” за съществуването на това място – да мога по всяко време да “скоча” обратно в изживяното 🙂