Alissaa

Любовта ми към Jon Bon Jovi започна преди мнооого години. От тогава, когато се влюбвахме в доста момчета и мъже, без те да подозират :). Затова когато се заформи идеята за купуване на билети за концерта, аз бях с 4 ръце ЗА. Покрай двете деца не съм станала четириръкия Шива, просто тогава бяхме неразделни с Ралица и използвах и нейното право на глас (а тя, като истинско бебе имаше доста силен глас).

Всичко беше подготвено. Да са живи и здрави бабите за помощта, която ни оказват. Голямото при едната баба, малкото при другата, а аз от месец и нещо бях престанала да функционирам като млекоцентрала, тялото ми си беше вече само мое и можех да го принеса в жертва на Джовито. Повярвайте ми – присъствието на този концерт си беше истинско жертвоприношение, но да започнем от начало.

“Има дни, има дни в които не вали…” … перефразирайки малко песента на една българска група. Има дни които са особени, има дни, които не се забравят … Такъв беше 14 май 2010. Не защото не валя, а би трябвало, ако следваме логическата последователност от предишните два дни, в които вечер като по команда се изтърсваше огромно количество дъжд, с град за разнообразие.

София, 29 август 2009, tour “Sticky & Sweet”

Взехме си билети още февруари месец. Светльо почти беше забравил колко пари сме дали и поглеждайки билетите докато чакахме на опашката пред стадиона получи световъртеж, придружен с изобилно вербално излияние на чувствата. Това наистина са най-скъпите билети за концерт в България, от всички на които сме ходили (Стинг, Джорд Майкъл, Кайли Миноуг, Питър Гейбриъл…). Но Продукта (не концерта), който Мадона Луиз Вероника Чиконе ни представи си заслужаваше парите.

Концерта на Браян Адамс, черешката върху концертната торта за тази година.
Почти всеки е обичал с песните му истински жена, бил е един за всички и всички за любовта и е молил за прошка.
Но в кръвта му има и рок и това го прави 18-годишен докато умре.