Любовта ми към Jon Bon Jovi започна преди мнооого години. От тогава, когато се влюбвахме в доста момчета и мъже, без те да подозират :). Затова когато се заформи идеята за купуване на билети за концерта, аз бях с 4 ръце ЗА. Покрай двете деца не съм станала четириръкия Шива, просто тогава бяхме неразделни с Ралица и използвах и нейното право на глас (а тя, като истинско бебе имаше доста силен глас).

Всичко беше подготвено. Да са живи и здрави бабите за помощта, която ни оказват. Голямото при едната баба, малкото при другата, а аз от месец и нещо бях престанала да функционирам като млекоцентрала, тялото ми си беше вече само мое и можех да го принеса в жертва на Джовито. Повярвайте ми – присъствието на този концерт си беше истинско жертвоприношение, но да започнем от начало. Продължи четенето –>

“Има дни, има дни в които не вали…” … перефразирайки малко песента на една българска група. Има дни които са особени, има дни, които не се забравят … Такъв беше 14 май 2010. Не защото не валя, а би трябвало, ако следваме логическата последователност от предишните два дни, в които вечер като по команда се изтърсваше огромно количество дъжд, с град за разнообразие. Продължи четенето –>

София, 29 август 2009, tour “Sticky & Sweet”

Взехме си билети още февруари месец. Светльо почти беше забравил колко пари сме дали и поглеждайки билетите докато чакахме на опашката пред стадиона получи световъртеж, придружен с изобилно вербално излияние на чувствата. Това наистина са най-скъпите билети за концерт в България, от всички на които сме ходили (Стинг, Джорд Майкъл, Кайли Миноуг, Питър Гейбриъл…). Но Продукта (не концерта), който Мадона Луиз Вероника Чиконе ни представи си заслужаваше парите. Продължи четенето –>

Концерта на Браян Адамс, черешката върху концертната торта за тази година.
Почти всеки е обичал с песните му истински жена, бил е един за всички и всички за любовта и е молил за прошка.
Но в кръвта му има и рок и това го прави 18-годишен докато умре. Продължи четенето –>