Събрахме се да боядисаме великденските яйца. От нас яйцата, от Арти – терена, печката и водата :), както се разбра по-късно и много сол :)))
Започнахме с Бирата.
МАЙТАП БЕ! Това са яйцата … варящите се … спукващите се от варене яйца
Ей, не било лесно да се сварят яйца с ненарушена цялост на черупката (в превод не спукани). И други години съм боядисвала яйца, но да си призная – винаги мама ги е варила и не съм присъствала на урока “Каква магия да използваме, за да не се спукат яйцата”. Първата ни порция беше много отчайващо спукана. Поради това, че статистиката беше плачевна решихме да искаме съвети от по-знаещите, врели и кипели (във варенето на яйца) при подобни случаи. Моята майка естествено не си чуваше мобилния, та се наложи да безпокоя една бивша колежка, която си умря от смях като чу какъв ни е проблема (а ние нищо смешно не виждахме). Съвета беше да слагаме Сол, ама доста сол… и оцет можело. Арти извади солничката (една такава ресторантска, но поне с отпушени дупки) и на следващата порция като се засилих и солих, солих, солих… едно малко Мъртво море направих. И оцет ръгнахме. Маргаретка да не види и тя нещо – обади се на баща си, който пък каза най-голямата Магия за неспукващо варене на яйца… затаете дъх… сега ще ви я снеса … (все пак за яйца пиша)…
Трябва да се ДУПЧАТ (пробиват) Дупетата на яйцата, с тънка игла, не с бормашина. Мариетчето като изпълнително дете грабна една губерка и като почна едно ДупеДупчене… изкара им … :))) Въздухааааа :)))) на тия спукливи яйца.
Крайната статистика беше 1/3-та спукани, другите здрави, докато Мариетка не изпусна панерчето със здравите яйца на теракота… хехе… абе пак се Майтапя… не ми обръщайте внимание, май ще спра чая от мащерка дето го пия…
След около час варене, нагласяне, туткане и други подготвителни действия започна … Забъркването на боичките.
Имаше всякакви – на лентички, на хапчета, на ампулки, на гранулки, на щампички… Четохме user manual-ите към тях и ги нагласихме.
Дойде ред и на Същинското Боядисване 
Първото яйце естествено беше червено, спазихме традицията. Не се лигавихме с разни рисувания и артистични напъни в цветове… просто ги потапяхме, бъркаме-бъркаме и вадим.
Най-отличилите се бояджий – препоръчвам ви ги, много са добри, ако на някой Великден го закъсате – ще ви дам телефоните им, не взимат скъпо, даже цял козунак не могат да изядат.
След оцветяващата вана, яйцата си почиваха на бяла хавлийка под палещите лъчи на лампата.
Единия чешит боички не ги бяхме използвали до тогава и решихме да видим какви са… оказаха се много … ъммм … странни… Приложихме Технологията пръскане с боята върху ръкавицата и опипване на яйцето с така омазаната ръкавица… В Резултат се получиха така наречените космически яйца-метализе, но ние се гордеем и с тях (аз още не съм яла от тях, ако някой ги е опитал да сподели)
На Финала Арти извади Артистична хартиена слама и подреди червените яйца: 
Те бяха по-светло червени, но след като преживяха неописуемо нападение от папараци така се изчервиха, че на кърваво-червения цвят който докараха, може да завиди дори и залеза на Канарските острови (страшна съм в сравненията).
По едно време от балкона се чу шум … излязохме да видим какво става и … не може да познаете …една кокошка, не знам откъде дохвърча, сега ще питате каква е пък тая кокошка… е, няма да ви казвам, само ще ви намекна визуално:
Сещате ли се … неееее, кокошката не се продава… мноо сори…ама нали сте приятелчета, по едно златно яйце мога да ви продам, за цената ще се споразумеем… ох, вече ми звънят от Сотби, явно търг ще организираме…
Бележка под линия, която се налага заради това, че ако чакахте репортажни снимки от апаратите на другите две вещици, щяхте още да чакате.
Изказвам своите Благодарности на собственика на фотоапарата, с който са направени снимките, той си знае кой е. Голямо доверие ми има … в един момент … без малко да сваря апарата (може би нямаше да се спука като яйцата), а накрая мислехме да го минем с боите-метализе, но надделя здравия разум и фотоапарата беше опазен и върнат.