Alissaa

19 – 22 септември, 2015 г

Комбинацията, която винаги е очаквано добра: природа+слънце+почивни дни. Като добавите и добра компания и постановката става перфектна.

Това ни се случи в четирите дни, през които празнувахме независимостта на България. Имахме добър жокер – комплекс Имението в село Емен и целия Еменски каньон. Резервирахме почти цялата Агрономска къща, което се оказа голям бонус, защото тя е в отделен имот от основния комплекс и цялата поляна с орех, ябълки, круша и лески (от това дърво падат лешниците) си беше само за нас. Даже имаше опасност както си лежим на зелената морава да ни падне ябълка на главата и да измислим някоя революционна теория. Е, разминахме се с тази опасност, но ябълката си е там и очаква своя Нютон.

Шезлонги, като на снимките от сайта нямаше, така че ако искате да лежите на полянката – носете си одеала за пикник. Сега, разглеждайки пак интернет страницата на Имението чета, че в стаите има минибар. Ние бяхме в двете стаи на втория етаж и може би минибара е бил прекалено мини за нашето зрение, защото не го видяхме.

Полянката пред къщата наистина е с внушителен размер и си е само ваша, ако сте успели да запълните всички стаи или пък няма други гости :). Носехме си мрежа за бадмингтон и необезпокоявани си я инсталирахме и… турнира започна:

Цялото Имение е потънало в зеленина, с добре поддържани поляни, изобилие от дървета и различни кътчета за отмора. Има детски кът с къщичка, пързалка и люлки, шезлонги, мрежа за волейбол, хамак и две клетки със симпатични дълоухи зайчета, които всекидневно преяждат, заради грижите на всички деца, които късат тревичка и листа и ги хранят. В басейна и джакузито не се топнахме, но се използваха активно от гостите.

Храната в комплекса… става за ядене. Закуската е добра (мекички/пържени филии/баница, айрян, чай, кафе) и е включена в цената на стаята – това никъде не го пише на сайта. При хубаво време може да ядете навън и да се наслаждавате на спокойствието и природата.

Опитахме да разнообразим някое от яденетата в съседния комплекс Негованка, който е буквално през улицата, но от там ни отказаха, имали ресурс да обслужват само гостите си. Обаче Велико Търново и Севлиево са наблизо – може да отскочите до тях.

На втория ден сутринта тръгнахме към Еменския каньон. От комплекса ни предоставиха разпечатана скица на маршрута, но даже и да нямате – не може да се загубите. Пътеката върви в горната част на каньона, само 1 км е дълга и е приятна за ходене, освен в двата случая, когато ще се наложи да слезете до пещерата и водопада.

Ние оставихме пещерата за на края и така и не я видяхме, защото двамата невръстни пишман-туристи (на 5 и 8 години) от половин час алармираха, че ги болят краката и пръстите на краката и категорично отказваха всякакъв вид ходене, камо ли спускане.

Има табелки и за двете забележителности. Слизането към водопада е доста стръмно и се пързаля, даже и в сухо време. Шума от падащата вода на водопада Момин скок се чува, затова може да се ориентирате по него накъде да тръгнете, когато вече сте слезли долу в каньона. Пътечката е  живописна, на места доста тясна. Видите ли дървеното мостче – вече сте при водопада. Задължителна почивка и фотосесия.

Връщайки се обратно на пътеката след време започвате да се движите по брега на река Негованка. Много спокойна и зелена река 🙂 С неочаквано големи риби в нея. Виждат се като плуват близо до повърхността.

Накрая на еко пътеката е изкуственото езеро Негованка. Не стигнахме до него. В последните метри терена беше разоран, нещо се строеше, а отделно от това се носеше страшно неприятна миризма.

Третият ден се излежавахме на поляната пред нашата къщичка, а времето се чудеше дали да е слънчево или облачно. Вечерта запълнихме с визуалните ефекти на 3D Mapping шоуто “Величието на Асеневци” във Велико Търново. Светлинната част, преливаща в 3D Mapping бе сравнително малка, за сметка на фоерверките, които бяха наистина впечатляващи.