Не обичам да нося дамска чанта, но се налага. Все още не съм открила къде да побирам всички неща, които ми трябват, когато съм навън.
Ще ви опиша идалната чанта за мен, малко а-ла- научно-фантастичен вид, пък кой знае… може някой инженер, попадайки на проектните ми бележки (не се смятам за Жул Верн) да я реализира.
Не искам да я нося!
Искам да витае някъде около мен, без да пречи докато ходя – ще бъде върховно. Когато ми потрябва – Хоп! – изскача от ляво и стои чинно в очакване. Багажът на Ринсуинд доста се доближава до моите изисквания, само ако може да не е толкова своенравен, да няма стотици розови крачета и да не се губи. А… и никакви зъби!
Не искам да ровичкам вътре!
Направо полудявам, когато се наложи да преровя и трите разделения и все не намирам това, което търся. А знам, че е Там! Е, понякога не е! Онзи ден например излизаме с децата и аз предвидливо слагам малка бутилка с вода в чантата, защото на тях им се припива вода неочаквано и жаждата моментално трябва да бъде потушена, иначе съм обречена на мрънкане докато не намеря вода. Естествено малкото скоро обявява, че му се пие вода. Аз тържествуващо обявявам, че този път нося вода и бъркам в чантата … не напипвам бутилката. Чадъра е там, но бутилка няма! Наистина я сложих! След 5 минути ровене се предадох. Когато се прибрахме вкъщи бутилката стоеше на масата!
Затова когато искам да извадя нещо от чантата, след като – Хоп! – се е появила отляво, исканото от мен нещо – Хоп! – да изскочи само от чантата. Прекалено ли е? Добре, ако може да излезе най-отгоре, пък аз ще бръкна да го извадя!
И едно лекинко допълненийце. Ако чантата успее да ме измъкне от ситуации, като – Хоп! – материализира забравеното вкъщи нещо и го добави в съдържанието си – ще е любимата ми чанта! Багажът беше направен от рядко мъдро крушово дърво – може да се мисли в тази посока.
Не обичам да премествам нещата си от една чанта в друга!
Често ми се случва сутринта, тоооочно 2 минути преди необходимоста вече да съм излязла от входната врата, да се наложи да сменя чантата, в която са всички неща с друга, поради различно настроение или цветови несъответствия. Всяка жена има поне …ъъъ… няколко чанти. Ако може съдържанието – Хоп! – само да скача от едната чанта в другата! М?! Чудесно!
Цветова и структурна трансформация
Ако това изискване се реализира – горното направо отпада! Искам чантата да се съобразява с цветовете, в които съм облечена и да си добавя тук таме по някое цвете или геометрична фигура, съответстваща на цветята или фигурите по дрехите ми …Фантастише! Да променя формата си е само пожелателно, няма да сме максималисти, нали 🙂 Въпреки че ще е направо великолепно да побира всичко, което искам да сложа в нея. Абсолютно всичко! И да не тежи! И да прилича на дамска чанта, а не на куфар!
Това е! Ако ми хрумне още нещо от първа необходимост – ще допълвам.
Определено подкрепям проекта и се нареждам на опашка да го чакам. Принципно имам идея за ускоряване на процеса. Да си наемеш напреднал медитатор (щото си зает човек, къде време да трупаш опит :Р) и той да ти материализира туй-онуй. А ти ще се правиш, че не е с теб. Ако пък толкова държиш да ти съответства цветово, заложи на оранжевото.