Събития

I was there for you …

Bon Jovi, Букурещ, 10.07.20011

Любовта ми към Jon Bon Jovi започна преди мнооого години. От тогава, когато се влюбвахме в доста момчета и мъже, без те да подозират :). Затова когато се заформи идеята за купуване на билети за концерта, аз бях с 4 ръце ЗА. Покрай двете деца не съм станала четириръкия Шива, просто тогава бяхме неразделни с Ралица и използвах и нейното право на глас (а тя, като истинско бебе имаше доста силен глас).

Всичко беше подготвено. Да са живи и здрави бабите за помощта, която ни оказват. Голямото при едната баба, малкото при другата, а аз от месец и нещо бях престанала да функционирам като млекоцентрала, тялото ми си беше вече само мое и можех да го принеса в жертва на Джовито. Повярвайте ми – присъствието на този концерт си беше истинско жертвоприношение, но да започнем от начало.

Лита беше разпратила програма на цялото пътешествие с разбивка по часове. Щяхме да преспим в Разград при родителите й, на следващия ден пътуваме за Букурещ, засвидетелстваме почитта си към Бон Джови, Ричи Самбора и Тико Торес, и се връщаме обратно в Разград.

Пътувахме с двете черни стрели. О, забравих да ви предупредя – в този разказ има Продуктово позициониране.

Хора, купувайте си Тойота.

По средата на пътя спряхме да похапнем в Арбанаси. Не си спомням името на ресторанта, но беше истински оазис сред жегата, която извираше от обедното слънце. Настаниха ни на втория етаж в градината, откъдето гледката беше мммм… уникална.

Както се казва – нищо не ни делеше от пълното щастие.

Към компанията ни се присъединиха и няколко от местните. Не носеха табели “I pose for food”, но успяха да намажат от менюто ни.

Стигнахме без никакви проблеми в Разград. Лита ни настани по стаите, спретна набързо една умопомрачително вкусна салата, след което направихме почетна обиколка из центъра на града. Бяха ни показани различни исторически места, свързани с тинейджърнските години от живота на нашия гид. Не успяхме да срещнем никой от футболистите на Лудогорец, за тяхно съжаление. Снабдихме се с два букета за красивите дами, които ни очакваха на вилата и потеглихме натам.

А вилата…. О!Вилата!!! Бижу! Две думи, могат да я опишат най-добре: уют и място за купони.

Невероятната атмосфера по време на цялата вечер се дължеше не само на обстановката, а и на страхотните домакини: двигателя на купона – чичо Данчо, бащата на Лита; шармантната и добра д-р Ангелина Миткова (тя винаги излъчва такова достолепие, че не мога да я нарека просто леля Ани); и душата на компанията, лъчезарната Савина, лелята на Лита. Благодарим ви за гостоприемството, емоциите и страхотната вечер.

Козето сирене, производство на чичо Данчо и лозовите сърмички.

И гала вечерята започна…

В началото седнахме кой къде завари, но след напомнянето на чичо Данчо, че всеки си има определено място се наместихме на планираните места. Затова аз седя до Живко 🙂

Когато пристигнахме Савина беше главен отговорник за барбекюто и беше влязла напълно в тази си роля, та не можахме да й поднесем букета тържествено и както подобава. В разгара на вечерта тя деликатно ни напомни този пропуск. Сърцатият, синеок и екс-русоляв (не, мили дами, не беше Бон Джови) представител на нашата групичка корегира грешката. При това с много плам!

И както си похапваме и попийваме се появява непознат за нас човек. Първо си помислих, че е някой съсед по вила, дошъл за нещо по съседски или просто да каже “чао”, преди да слезе в града. Е, беше с акордеон, но ние не се учудваме на такива подробности, какво ли не сме виждали. Носи го човека със себе си… голяма работа. Май ми трябваха 10-15 минути, откакто се беше разсвирил, а чичо Данчо разпял, за да се чатна, че това всъщност не е случайно, а изненадата на вечерта.

Бате Ненчо (ако не греша) се оказа голям акордеонист. И като настана едно пеене… Всеки трябваше да си намисли някоя песен, която бате Ненчо да му изсвири и дружно да я изпеем. Това си беше едно истинско подгряване за очакващия ни концерт.

Имаше и хора, и танци-манци.

Невероятен купон. Не съм се забавлявала така от години. Едва успяхме да сложим край към 1,30 часа, въпреки че не ни се лягаше.

На следващия ден потеглихме само с едната кола към Букурещ. След като преминахме границата трябваше да се снабдим с винетка. На двете бензиностанции Rompetrol имаше гигантски опашки от фенове, чакащи да си купят винетка. Ние се изхитрихме и отидохме до Гюргево, където безпроблемно и бързо си платихме.

Прекарахме няколко часа в ИКЕА, затова не бяхме станали жертви на температурата отвън.

Към 17,30 се появихме на Piata Constitutiei. Жегата беше изпиваща мозъка. При проверката за сигурност ни накараха да изхвърлим Corny-тата, които носехме в раницата, непонятно защо. Голямата бутилка вода също не можа да мине, добре че имахме малко шише, в което преляхме вода. Билетите ни бяха в Golden circle. Позиционирахме се подходящо и започна голямото чакане.

А слънцето пече ли, пече. Не можах да издържа и 5 минути седейки на плочките, защото те така се бяха напекли, че гокрите ми задни части щяха да изгорят. Добре че Чаушеско е построил точно на този площад втората по големина административна сграда в света и тя към 18 часа успешно скри слънцето зад себе си.

Въпреки това температурата не спадна много. Хората ставаха все повече и повече. Направих си ветрило от плика, в който ми бяха изпратили билетите. Благодарение на това ветрило и водата успях да изкарам благополучно до края на концерта.

Имаше две подгряващи групи, румънски естествено. А Бон Джови изненадващо започнаха да свирят в 20 часа, в колкото и беше обявен концерта. Пяха и свириха 3 часа.  Като гледам списъка с песните – цели 26 парчета. Говорихме си, че май на първо четене не се сещаме за негова известна песен, която да не ни изпя. Публиката беше великолепна и Джон ни благодари за търпението, че сме го чакали 30 години да дойде. Наистина се раздаде човека. Личеше, че е впечатлен от феновете и ни накара да повярваме, че и на него не му се иска концерта да свърши.

Тържествено обещавам повече никога да не снимам по време на концерт с телефон. Първо, че нищо не се вижда от гората ръце с телефони и сапунери, която изнивква точно когато той е най-близо и идеален за снимане, и второ, заради жалкия си опит да направя снимка (осуетен поради първата причина) не успявам и да го видя и да му се насладя. Единствения резултат е че се ядосвам. Така че – никога повече!

Снимки от концерта в Букурещ може да видите на сайта на официалния фотограф на турнето.

One Comment

  • george

    Готин разказ….
    На тия от Тойота не им ли забраниха вече да правят коли?! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*