Alissaa

30 октомври – 1 ноември 2009

Когато Стефан и Ирена ни поканиха да идем заедно в СПА комплекс Катарино, до Разлог, бях малко скептично настроена. Особено след като се разрових из мрежата и попрочетох мненията на други хора, почивали там.

Повече никога, ама НИКОГА, няма да чета отзиви за места, които възнамерявам да посетя. Когато не познаваш човека, чието мнение четеш, не знаеш каква е базата му за сравнение, какви са му претенциите и дали е склонен да мрънка по подразбиране или мрънкането му е основателно. Така си изграждаш погрешна представа и отиваш с неправилна нагласа да очакваш нещо много лошо или нещо много добро и всяко отклонение от тази представа разваля настроението ти и ограбва впечатленията от престоя.

Точно за 2 часа стигнахме от София до хотела. Очаквах по-големи задръствания по пътя в петък вечерта, но не беше чак толкова страшно. По пътя може се следят знаците за Пирин Голф, пътя е един и същ, само като наближите, в дясно се завива в отбивката за Пирин Голф, а в ляво за Катарино. На Предела се опита да завали сняг, но успя да изфабрикува нещо като снежен дъжд. Делян издържа пътуването мъжки, само в последния участък от 12 км взе да мрънка. Накрая отправи една фалшива пиш-заплаха , която ние възприехме сериозно, но от спирането ни край пътя спечели само Светло.

Стаята в която ни настаниха беше огромна, с висок скосен таван. В лондонски хотел от тази стая щяха да направят три стаи. Имахме си тераса, въпреки че когато правех резервацията бяха казали, че стаята ще е без тераса.

За Делян бяха осигурили легълце-кошарка, но спането му там сумарно се връзва към 2-3 часа за двата дни. Имаше парно, което работеше по някакъв незнаен график, но въпреки това в стаята беше топло. Имаше и електрическа печка, закачена на стената, която можехме да пуснем, но не сме прибягвали към нея.

Гледката от нашата стая:

В цената на стаята ни беше включена закуска и вечеря. Вечерята се предлагаше до 22 часа, така че успяхме да хапнем добре.

Бяхме забравили зареждащото устройство за батерията на фотоапарата, която се беше поизтощила, затова снимахме малко и пестеливо.

Метеорологичната прогноза за почивните дни въобще не беше хубава, но не можа да ни сполети. Времето в събота беше топло, слънчево, без вятър и много хубаво. Разходихме се до Банско, където обядвахме много вкусни неща в ресторантче, предварително проверено от Светло предния уикенд. После едва намерихме място в стомасите си, за да уважим рожденничката в една сладкарница с много хубави тортички.

Часът за спане на Делян и Мартин отдавна беше минал, затова трябваше да се прибираме, а те недочакаха леглата и заспаха в колата. Делян като по-голям реши, че 10те минутки дремване му стигат и не пожела да спи повече. Все пак – басейна го чакаше…

Стаята ни беше на партера, до ресторанта, но в противоположния край на спа-комплекса. Два пъти на ден триумфално марширувахме, облечени в бели хавлиени халати и с джапанки, по цялото протежение на партера, покрай рецепцията, за да стигнем до спа-облагите.

Има закрит и открит басейн. Водата е топла сутринта – 30 градуса. Но следобяда вече е поизстинала.

Единственото ми оплакване е от басейна. Дълбочината му е 160 см, навсякъде. Установих това, чак след като тръгнах да влизам вътре. Видях че на Светло водата му стига почти до раменете, но мислех, че в началото е по-плитко.  Тръгнах да слизам по стълбичките и реших, че стъпалото на което съм в момента е последното, но като протегнах крак установих, че има още едно, след което ако стъпех, водата щеше да бъде почти до устните ми, и то повдигайки се на пръсти. Все пак за височината ми от 165 см, дълбочината на басейна идваше малко в повечко и не се чувствах комфортно. Особено като се имат предвид самобитните ми умения в плуването. Все още не вярвайки, че дълбочината на басейна е еднаква на всякъде – заобиколих и влязох пак от другата страна, където пода си беше на същото разстояние.

Това беше цялото време прекарано от мен в басейна. После седях на шезлонгите отстрани и се наслаждавах на почивката.

От закрития басейн се влиза във външния и зимата, когато навън е студено, сигурно е много приятно да си потопен във вода с температура 30 градуса, а около басейна да има сняг.

В цената на стаята е включено ползване на външен и вътрешен басейн, лаконий, финландска сауна, кива сауна, ароматизирана парна баня, турска баня, необикновени душове, стая за релакс, топлинни шезлонги, солариум, фитнес.

До сауните се слизаше по стълбички от стаята за релакс и не съм ходила там, защото сауната за мен е мъчение, а не удоволствие. Ароматизираната парна баня и турската баня ми изглеждаха на пръв поглед еднакви, с изключение на това, че в ароматната се разнася някакъв аромат. Иначе жегата и в двете ми напомня на сауната, въпреки че градусите са по-малко, 45 примерно, а влажността е 100%.

Ланкониума е нещо като парната баня, но без парата и влажността. Температурата вътре е 60 градуса, седи се на каменни пейки, които са загряти и звучи релаксираща музика. Вътре беше приятно и можех да издържа повече време.

Легловата база на комплекса не е малка и затова в определени часове от деня става малко пренаселено във всички спа помещения.

Топлинните шезлонги:

Представляват нагряти каменни шезлонги, на които можеш да се излегнеш и да слушаш релаксираща музика от слушалките, които са до шезлонга.

Стаята за релакс е голямо помещение с френски прозорци, в което има дървени шезлонги, до които пак са сложени слушалки за релаксиращата музика:

камина в средата на помещението, от която се разнася топлината на живия огън:

и загрята каменна пейка, на която могат да поседнат повече хора:

През лятото или когато времето го позволява може да се седи и отвън на дървени шезлонги:

Освен хотелската част комплексът предлага настаняване и в еднофамилни къщички.

Ако ви е нужна размазваща почивка с елементи на спа – посетете Катарино.