Alissaa

28 февруари – 3 март 2015

Две мои приятелки още в края на януари започнаха да планират къде да се изнесем за първо-мартенските четири почивни дни. След голямо чудене-маене от типа “тука?”, “там?!”, “я вижте това” и напасването на 6 възрастни и 3 деца, одобреният победител бе Къщи за гости “Лещенски рай“.

Улучихме много хубаво време за сезона. Седмица по-късно наваля невиждано от години количество сняг и не ми се мисли в какво приключение можеше да се озовем.

Село Лещен се намира в Западните Родопи и е уникално с атмосферата, която създават запазените старинни къщи. Вече се строят и нови, но в същия архитектурен стил.

Двете къщи за гости “Лещенски рай” са разположени на хълм, в началото на селото, и до тях се стига по черен, стръмен, не асфалтиран път. Домакините ни очакваха, настаниха ни, показаха ни всичко и си заминаха. В общата кухня на първия етаж разполагате с всичко, което имате и вкъщи, наистина абсолютно всичко. Готварска печка, миялна, хладилник, кафе машина, съдове за готвене и сервиране на храна, чаши, подправки…

Налични са по 5 стаи във всяка къща. От всяка стая се излиза на голям, общ за етажа чардак, на който са сложени дървени шезлонги. Разкриващата се гледка пред вас:

Направихме една разходка в Лещен преди да се здрачи. Селото е малко и може да бъде разгледано за около час (даже и по-малко), заедно с всички снимки, които ще направите.

В центъра е църквата “Света Паршкева”, построена през 1937 г.

През пътя срещу църквата е бившето килийно училище, което в момента е Механа “Кръчмата” 🙂 Опитахме се два пъти да похапнем там, но късмета “свободна маса” не ни споходи. Персоналът на това заведение въобще не се опита да ни “помогне”, или пък да ни накара да се почувстваме “добре дошли”, ако направим трети опит. Е, трети опит нямаше.

Ако тръгнете покрай църквата нагоре по хълма ще стигнете до Глинената къща. Тя не е от дружинката на старите къщи, защото е построена през 2005 г., но вида й е достатъчно оригинален и се вписва великолепно в атмосферата. Побира само 2 човека, които не е задължително да са с романтична нагласа :).

Идеята за къщата е на Михаил Михайлов, чийто друг проект е “Еко селище Омая”.

Друго интересно място за посещение в Лещен е Галерията на поета Борис Христов. Там може да разгледате или купите картини, книги, картички и други творби на приложното изкуство. В самото място и подредбата му витае един приказен дух и ви обзема чувството, че всеки момент ще изкочи Белия заек, ще погледне часовника си и ще запраши на някъде очаквайки да го последвате.

Вечеряхме в заведение в началото на селото наречено Механа. Не го препоръчвам. Обслужващата девойка се стараеше, колкото може, но не й се получаваше, особено без подкрепата на добро меню, което пък въобще липсваше, написано на каквото и да било.

Втората вечер се възползвахме от гостоприемството на ресторанта към Спа хотел Лещен, където всичко беше прекрасно и вкусно. Последната вечеря стъкмихме собственоръчно на барбекюто на двора.

В цената за нощувка не е включена закуска, но съществува опция да я заявите предварително предния ден. На следващата сутрин собственика на къщите ви донася домашно приготвена вкусотия, например тава с баница или кифлички, бурканчета с домашно квасено мляко и плодове. Превъзходна закуска, не я пропускайте!

Нямаше как да не отидем и до с. Ковачевица. Може би не трябва да се ходи там в края на зимата. Тогава липсва зеленина, пейзажа е в едни кално-земни тонове, а усещането от всички тези високи, прастари, запуснати къщи с каменни зидове е мрачно и подтискащо.

Но каньонът на река Канина през всички сезони се представя подобаващо величествено.

 Условията в къщите са много подходящи и за деца, поне в две от стаите има и разтегателни дивани. В коридора до нашата стая имаш и бебешко легълце, което също е предвидено да се ползва при нужда. На етажа беше поставена и гладачна дъска с ютия, както и кутия със сешоар.

Единствената им фамилна стая, с люлеещ се стол и камина  е със санитарен възел и баня, намиращ се до стаята. Тоест, за да се изкъпете трябва да излезете в общия коридор на къщата и веднага да се мушнете във вашата баня. Не е болка за умиране, но си е леко неудобство, което не е споменато никъде.

Двора е голям и терасиран на две нива, пред всяка една от къщите, така че се получават 4 зелени площи, отделени една от друга и ако има различни компании с деца могат да си играят без да си пречат. Домакините предвидливо са осигурили федербал, а в общата трапезария на приземния етаж има шах, табла и настолни игри.

Имахме и неимоверния късмет да присъстваме на живо предаване от ТВ студио Лещен, в което водещите ни представиха новините от региона, рекламен блок с презентация на Тръпко 2000, прогнозата за времето и спортни новини. Всичко беше професионално изиграно по предварително измислен сценарии и под ръководството на опитния режисьор Али “Спилбърга”. Благодарим за веселбата, Али!

Със сигурност мога да кажа, че не скучахме тези 3 дни. През деня разходките заемаха повече от времето ни и успяхме само един следобед да седнем на припек на двора. Последната вечер, след барбекюто дойде ред и на камината. Има голяма магия в огъня и напевното припукване на горящите дърва.