Alissaa

София, 29 август 2009, tour “Sticky & Sweet”

Взехме си билети още февруари месец. Светльо почти беше забравил колко пари сме дали и поглеждайки билетите докато чакахме на опашката пред стадиона получи световъртеж, придружен с изобилно вербално излияние на чувствата. Това наистина са най-скъпите билети за концерт в България, от всички на които сме ходили (Стинг, Джорд Майкъл, Кайли Миноуг, Питър Гейбриъл…). Но Продукта (не концерта), който Мадона Луиз Вероника Чиконе ни представи си заслужаваше парите.

Истерията около събитието, предвид размера му, започна няколко дни по-рано. Медиите непрекъснато ни засипваха с подробносит около построяването на сцената “с внушителните 85 метра дължина, 35 метра дълбочина и почти 40 метра височина”; “безпрецедентните мерки за сигурност”; очакваните над 50 хиляди зрители и ангажираните над 450 души охрана.

Малко преди 7 се наредихме на една от опашките пред пропусквателните пунктове. Взязохме много по-бързо отколкото очаквах. Бяха обявили, че “е забранено внасянето на всякакви аудио и видео записващи устройства, а също и на професионални и любителски фотоапарати”. Може и да е било забранено, но охраната не се постара ни най-малко да потърси някои от забранените неща в чантите ни. Накараха ни да си отворим чантите, но погледа хвърлен вътре от страна на охраната беше толкова бегъл, че нямаше да има никакъв проблем да внесем забранената техника. Но пък ни взеха капачката на шишето с минералната вода (все още се мъча да измисля как застрашавам някого с тази капачка!). Не ни и опипаха (не че се оплаквам от липсата на това “внимание”).  Тези мерки за сигурност наистина бяха “безпрецедентни” 🙂

Бяхме си купили билети за седящи места. Влизайки в сектора установихме че няма къде да седнем. Всичко беше запълнено 1 час преди официалния час на започване. Качихме се горе зад последния ред седалки и там стояхме 5 часа до края, поне виждахме без никой да ни пречи. След това дори и зад нас имаше хора.

Не знам колко билета са продали, никой не дава точна цифра на продадените билети, което не би трябвало да е трудно за изчисляване. Всички говорят за посещаемост на над еди-колко-си хиляди зрители. Официално националният стадион „Васил Левски“ има 43 340 седящи зрителски места. Махаме местата зад сцената и периферийните отстрани, добавяме народа, който беше на терена, добавяме и всички правостоящи по пътеките между секторите, долу пред първите редове и горе зад последните редове… и въобще не ми се връзват само 50 хиляди.  Не знам.. или охраната не си вършеше добросъвестно работата, пускайки хора на трибуните, които са били с билети за други места или са продадени много-много повече билети от наличните за сядане места.

Точно в 20.00 часа DJ Пол Оукънфолд започна да подгрява публиката … след 50 минути завърши. И започна голямото чакане. Чакахме, чакахме… по едно време публиката сама си измисли забавление за убиване на времето: “мексикански вълни”. Започваха от началото на нашия сектор и обикаляха целия стадион. След третата или четвъртата вълна, ентусиазъма във VIP сектора намаля и при тях се получаваше прекъсване на вълната, заради което бяха дружно уууууу-ууувиквани. Забавляваха се хората, като нямаше кой друг да го прави…

В 21,55 прожекторите на стадиона угаснаха и Мадона започна своето лепкаво и сладко шоу, появявайки се седнала на трон, както подобава на Кралицата на попа 🙂

Снимки с по-добро качество от тези, които са правени с телефона ми може да видите в сайта на в-к Дневник, рубриката Голямата снимка.

През следващите два часа шоуто следваше предначертаната му хореография, сценография и официалния set list. Мадона пя и танцува, повози се в красив бял Ролс Ройс по сцената. На самата сцена имаше 7 подвижни платформи, които се движеха нагоре-надолу и изваждаха на сцената танцьорите и самата Мадона, както и ги  скриваха обратно под нея, постигайки ефекта на внезапно изчезване. Светлинните ефекти бяха много добри, имаше и движещи се екрани по сцената. А най-впечатляващият беше цилиндричния екран, който се спускаше над Мадона и все едно я ограждаше в клетка, която беше прозрачна, когато екрана не работеше, а когато пуснеха анимация върху него, все едно се изливаше вода вътре или горяха пламъци.

Напоследък явно много я пали да свири на китара. На няколко от песните излезе с различни китари и “свири”. Старите й песни бяха доста миксирани, не можех да ги разпозная в началото им. В турнето й участваха и руското ромско трио Колпаков, които изпълниха “Doli, doli” – традиционна циганска сватбена песен, в която Мадона и танцьорите й бяха само публика.

Контакта с публиката беше стандартно минималистичен.

На края Мадона обяви нещо от сорта на “София, това беше всичко”, обърна се и изчезна, на екраните светна надпис Game over … и техниците започнаха да разглобяват сцената.

Очакванията ми бяха напълно покрити – не ме изненада с нищо, но не ме и разочарова.

Защо отидох на концерта: има много нейни песни, които харесвам, но не мога да се нарека нейн фен; отидох защото Мадона е голяма звезда; защото отдавна (още от тинейджърските ми години, тогава тези години не се казваха така, но карай…) се “познаваме” с нея; защото дойде в България; защото можах да си го позволя; защото исках да видя как се прави шоу от звезда с нейния ранг.