Alissaa

Eпизод І

Пак си намерихме повод за чужбинско пътуване. Сватба, и то на първа братовчедка, и то във Франция си е нещо направо Задължително!
Sky Europe пък ни наложиха задължително преспиване във Виена, защото нямаха полет за София в същия ден, в който щяхме да се върнем от Париж.

Избрахме полет през Виена за Париж със Sky Europe, защото нито една нискобюджетна авиокомпания по това време нямаше директен полет до Париж. Ударихме и една свети Валентинска примоция на билетите, в която при закупуване на 1 билет даваха втори безплатно. Така 4те полета София-Виена-Париж-Виена-София за двама души ни излязоха на голяма далавера – 216 евро всичко.

Имаше само един тънък момент – между двата полета на отиване във Виена имаше само 55 минути. Това наложи да пътуваме само с ръчен багаж (добре че летните дрехи заемат малко място), за да не губим време в чакане и чекиране. Даже открих, че може да си направим Web Chek-in, 48 часа преди полета от Виенското летище за Париж. Отпечатах си и карта на летище Виена, за да се придвижим светавично бързо от мястото на което кацнем до гейта от който ще излетим. Всичко бяхме изчислили до минимум и просто нямаше как да не успеем да се качим благополучно на самолета за Париж.

Да ама НЕ. Естествено всичко се обърка още в София… 🙂

10 юни (сряда)

София

Бяхме на летището доста по-рано, за да предотвратим всякакви времеви гафове в следствие на задръствания по пътя. Понеделник и вторник ревностно следях графика на излитане на нашия самолет от сайта на летището. И двата дни излетя навреме. В сряда, точно когато ние излитахме и точно когато НЕ трябваше да закъснява – закъсня с ЧАС И ПОЛОВИНА! Седяхме си на гейта, мина часа за излитане, а нашия самолет дори не беше дошъл, откъдето и да идваше. Никаква информация какво става и защо така става. След 20 минути дойде едно лелче, което сподели че чакат всеки момент нашия самолет да кацне и веднага щели да ни качат. Всекия момент дойде след 10 минути, но докато свалиха пътниците, багажа им, докато заредят и натоварят нас и багажите ….Вместо в 9,35 излетяхме в 10,55… Аз естествено минах през паника-шок-ужас-тих бяс-нервен срив-бойна ярост, помъчих се накрая да го докарам до някаква форма на спокойно безразличие, но според Светльо не съм успяла. Все още съществуваше минимално-незабележимата, едва кретаща надежда другия полет да ни изчака.

В самолета Светло сподели с красивата стюардеса Ана, отчаяното ни желание да стигнем до Париж, но поради тяхното мило закъсненийце, като че ли изпускаме полета от Виена. Тя услужливо ни обеща да провери как стоят нещата, но когато се върна ни съобщи лошите новини, че нашия полет от Виена също закъснявал с 15 минути (брееей! да не повярва човек), но тъй като ние трябва да минем през проверката за сигурност, те нямало да могат да ни изчакат, защото щели да си изпуснат слота за излитане. Светльо успя да преглътне новината с помощта на лекарството “големите, сини, дълбоки и добри очи” на хубавата стюардеса. Тя все пак обеща да ни качат на друг полет за Париж днес, но от Братислава. Не ни стана много ясно как ще се осъществи операцията.

Виена

Кацнахме във Виена и видяхме самолета, с който трябваше да излетим за Париж, как се подготвя за излитане. Излетя без нас. Намерихме офиса на Sky Europe, обяснихме си положението и учтивата служителка ни усведоми, че могат да ни качат на полет за Париж, но той е от Братислава, в 17,30 без допълнително заплащане. Но ние трябва да си усигурим транспорта до Братислава. Имало автобуси от летището, които отивали до там на всеки час. Имаше проблем с това, че се бяхме чекирали през Интернет, но го разрешиха. Няколко пъти служителката подчерта, че ни правят жест, като ни презаверяват безплатно билетите от Братислава, те били point-to-point компания и въобще не били длъжни да го правят. Приехме великодушното им предложение, намерихме автобусите за Братислава, билетчето беше само 7 евро и то директно до летището. Взехме си билет за 13,30. Братислава е само на 60 км от Виена и цялото пътуване щеше да трае час и нещо.

Пред автобуса за Братислава, Светло изразява визуално мислите си по повод закъснението на Sky Europe:

Някъде на границата между Австрия и Словакия.

Братислава

Пристигнахме без проблеми. Отбихме се пак до гишето на Sky Europe, за да сме сигурни, че няма да има проблеми с качването ни на самолета. Всичко беше наред!

Летището в Братислава е по-ненатоварено и от нашето. Нямаше къде да ходим и затова като отвориха гишетата за check-in бяхме почти първи. Отидохме на гейта и зачакахме. От нямане какво да правим се загледахме какво става с другите полети. Първия полет, който трябваше да излети преди нашия беше за Кошице… на таблото светеше почти час закъснение, а фирмата превозвач беше коя… Sky Europe 🙂  (ха!! днес явно не им е ден). По едно време кацна самолета. Обявиха бординг и народа тръгна към гейта. В това време пътниците от закъснелия самолет слизат, пак цялата галимация по зареждане, сваляне-качване на багаж. Събраха горките чакащи за Кошице и ги поведоха към самолета. А ние нали се нямаме работа – зяпаме процесията. Самолета естествено се виждаше и беше близо до сградата, но даже и на Софийското летище карат хората с автобуси до самолета. Тук обаче хората в индианска нишка – ходом марш към самолета … Изпопадахме от смях, такова нещо не бяхме виждали. След 5 минути в салона се втурна младеж, с колана от панталоните си в ръка … явно изпуска самолета за Кошицето. Пуснаха го от гейта и той удари един спринт до самолета и се качи. Започнахме да се шегуваме, че ако самолета беше тръгнал да рулира, нямаше да има проблем човека да го настигне и да му помаха да спре, самолета като нищо шеше да му спре, само не знам как щяха да се оправят без стълбичките. 🙂

Малко отклонение от разказа: На 22 юни Sky Europe обявиха фалит

Париж

20,00 Кацнахме безпроблемно в Париж, въпреки дъждовните облаци, през които минахме със самолета при снижаването. Дени и Илианка бяха дошли да ни приберат и вече можехме да отдъхнем. Хапнахме в една пицария, защото обикаляйки из техния квартал не можахме да намерим свободно място в друго ресторантче (и в Лондон първата вечер ядохме пица… универсална храна е това пицата). Побъбрихме си малко, но героите бяха увехнали и им се спеше 🙂 Закараха ни в апартамента на Деси (ей сега е момента да благодаря на Деси и Бен, за това че благородно ни предоставиха жилището си за убежище по време на изследванията ни на Парижките потайности, Благодарим ви

11 юни (четвъртък)

Предишната вечер Или ни беше инструктирала, че е най-добре сутрин рано да ходим по различните места, които искаме да видим, защото тогава опашките са по-малки. Да, обаче просто не можахме нито една сутрин да станем и да се оправим рано. Положението се утежняваше и всяка следваща сутрин ставахме все по-късно и по-късно и въобще не ни се ставаше.

За днес първата ни “работа” бе Айфеловата кула. Взехме 2-3 туристически карти на Париж с отбелязаните забележителности, запомнихме на коя улица живеем и тръгнахме. В метрото (след консултация по телефона с Или за зоните) успяхме с дружни напъвания да обясним на лелката (която не говореше английски), че искаме да си купим 2 карти Paris Visite за 2 дни, 1-3 зона, и да са валидни за днес и утре. Учила съм френски в училище, преди … .. даже не помня кога , а Светло в университета, така че ни изскачаха отделни думички. На въпросите на лелята аз казвах утвърдително “Yes”, след което се сещах къде сме и казвах “ъ-ъ-ъ Oui”. И така на няколко пъти “Yes-ъ-ъ-ъ-Oui” .

И парижкото метро не отстъпва на другите с които съм се возила (софийското не се включва). Лесно се ориентира човек и много бързо се придвижва.

Айфеловата кула … всеки я знае, няма какво ново да ви кажа за нея. Не успяхме да се качим. Пред касата се извиваше някаква зверска опашка и се отказахме, с идеята друг ден да станем по-рано (ха-ха) и да изпреварим туристите (ей, страшна навалица, що не си стоят по къщите … 🙂

Другата досада (освен туристите) бяха рояците “конски мухи”, в образа на разни негра, които предлагаха на туристите да си купят умалени моделчета на кулата – 3 за евро, при пазарлък сигурно щяха да свалят още. Големи нахалитети, врът се, идват при теб, предлагат ти без даже да си проявил минимален интерес. По едно време като хукнаха да бягат… докато се чудехме какво става … един полицай на колело се набираше след тях. Но ефекта беше като да разпръснеш ято косове от узряла череша (май ми се ядат череши) – като се махнеш и те пак идват.

Срещу Айфеловата кула, от другата страна на Сена се намира площад Трокадеро (trocadero идва от дума, означаваща търговски център, пазар). За Световното изложение през 1878 там е бил построен двореца Трокадеро. За Световното изложение през 1937 г. постройката е била разрушена и на нейно място е вдигнат двореца Chaillot, който се намира там и до днес. За разлика от стария дворец, формата на новия се състои от 2 независими като сгради крила, които образуват широка арка без връзка по между си. Там се намират няколко музея.

В подножието на Трокадеро се намираше тази въртележка… чак ми се прииска да се повозя. Излъчваше вълшебна приказност и имах чувството, че ако се кача на нея ще се върна в детството.

От Трокадеро тръгнахме към Триумфалната арка пеша.

След което се спуснахме надолу по Champs-Elysees. Светльо припяваше “Auuuuux Champs-Elysеes, auuuuux Champs-Elysеes…”

Не знам как така се получи, но влязохме само в магазина на Swatch (нали съм a Witch with swiss swatches) и в магазини за коли (наистина беше интересно, честно). По разбираеми причини, тук ще сложа само снимки на Тойота

Вече бяхме доста изгладнели и решихме да поседнем в градините на Тюйлери, като преди това си вземем нещо за ядене. Взехме метрото за 1 или 2 спирки и слязохме на Конкорд.

Точно на входа откъм Конкорд си взехме по един сандвич …tres magnifique и си го изядохме на спокойствие (спокойствието, когато около теб ври от туристи е много въображаемо понятие).

Идеята на френските градини като цяло не ме грабна. Ще ви разкажа за концепцията за френските градини, по-нататък, като стигна до Версай.

През градините на Тюйлери стигнахме до Лувъра, но вече беше станало 16 часа и нямаше смисъл да влизаме вътре.

Уговорихме се с Или да дойде да ни вземе и седнахме да я почакахме до шадраваните. Почивката се отрази прекасно на горките ни крака. Поседяхме до водата 30тина минутки, слънцето ту се показваше, ту се скриваше, но явно си е вършело работата добре, защото изгоряхме.

Или пристигна и тримата се запътихме към Нотр Дам.

Нулевата точка, или нулевия километър на Франция се намира пред катедралата.

После влязохме в латинския квартал, седнахме пред Сорбоната, където Светло изпи незабравим джин с тоник.

Докато чакахме Дени и Юли да се присъединят към нас се поразходихме из Люксембургската градина, откъдето скоро започнаха да ни гонят, защото я затваряха.

Минахме през Сент Мишел и поседнахме до Сена. Наблюдавахме корабчетата и помахахме на хората, които вечеряха в тях.

Не бяхме в родината на Пипи, но нали много ми ходи… 🙂

Накрая Дени и Юли пристигнаха и вечеряхме в едно ресторантче.

Една нощна снимка на Парижката Света Богородица:

12 юни (петък)

Днешната обиколка започна от Château of Vincennes – един от най-големите и най-добре запазени замъци в Европа. Построен през 14 век от Шарл V. Бил е (заедно с Лувъра) един от най-важните замъци в историята на Франция.

Следващата точка бе Montmartre и в частност Basilique du Sacré-Cœur. Слязохме от метрото и изкачвайки се към повърхността прочетохме, че за Сакре Кьор трябва да хванем първата уличка в ляво. Излязохме от станцията и… жгмъц… коя сега е първата уличка в ляво …

Тия лаконични французи, една указателна табелка не са поставили. Да се оправят туристите… И в музеите им всички надписи на исторически ценности, картини, скулптури и информационни табла бяха на френски. Толкова ли е трудно да се се сложи още една на английски (за български въобще и не очаквам).

Знаех че базиликата е най-отгоре на хълма Монмартр, но беше добре да питаме някой по коя уличка да тръгнем. Светльо отказа да пита и прехвърли задачата на мен (да ме тества един вид). Аз се ослушвах-ослушвах и най-накрая се реших да питам една девойка, за което бях бурно поздравена и ми бяха опростени всички “грехове” от Светльо, защото се оказа че съм спряла единствената красива французойка (не че разбрахме дали въобще е французойка), която виждахме откакто сме кацнали в Париж. Първо се пробвах със скапания ми френски, но както всеки път без да искам вмъквам думи на английски (защото той ми идва някак по подразбиране, когато търся дума на чужд език; хващала съм се че даже когато се опитвам да говоря на руски, първо се сещам за съответната дума на английски). Обясни ни девойчето, нагоре-нагоре, после завиваме покрай някаква пекарница … и пак да сме питали някой там. Светльо я съзерцаваше внимателно и успя да промълви само “ааа кроасан”, когато тя спомена пекарница. :))))

Тръгнахме нагоре-нагоре и естествено стигнахме. Базиликата е много величествена. Направена е от камъка травертин, който непрекъснато отделя калцит, което допринася за винаги белия й цвят.

Тъкмо бяхме седнали да изядем по един кроасан, когато звънна Кампенчо и си уредихме среща на входа на градините на Тюйлери. Малко закъсняхме, но срещата беше изключително приятна. Камен е един от хората, с които никога не ми е скучно и винаги е малък празник за мен да го видя. Купихме по бирички и сокче и седнахме на столчетата до първото езерце. След няколко минути дойде и Дени, а после и Илианка и се събрахме всички.

Идеята ни за вечерта беше да се приберем по-рано, за да успеем да поспим повече, защото на другия ден трябваше да тръгнем в 4 сутринта от Париж за Saint-Offenge-Dessous, където щеше да бъде сватбата на Деси. Взехме голям букет с цветя и докато организираме вечерята… пак стана късно.

към Епизод ІІ  —>