04-09 април 2018 г.
Минаха 9 години, откакто за първи път ходихме в Париж. Сами. Тоест без децата 🙂 Тогава използвахме нискобюджетна авиокомпания, която скоро след това фалира. Сега летяхме с Wizz – няма индикации скоро да фалират 🙂 За първи път път кацнахме на летище Paris Beauvais, намиращо се на 80 км от центъра на Париж. Брат ми щеше да дойде да ни вземе, затова отдалечеността не ни притесняваше много. Но самото летище доста ни притесни. Нашият терминал 1 в София е в пъти по-бляскав, уреден и голям, в сравнение с Бове. Слизате от самолета и … леви-десни, раз-два към паспортната проверка на собствен ход. Докато марширувате между самолетите виждате как другите пътници (за към София) чакат да се качат.
Децата са още малки и разни музеи, църкви и сгради не са им интересни, затова трябваше да планираме разходката из Париж в унисон с техните интереси + щипка исторически места и сгради :).
Айфеловата кула беше безспорния победител в домашната ни детска викторина “Какво искате да видите в Париж?”. Ние не се качихме на нея първия път заради огромните опашки. Сега опитахме да купим билети онлайн, седмица преди да излетим, но … нямаше, нито за април, нито за май. Явно пускат ограничена бройка за продажба онлайн, а всички други се продават на място. Избрахме най-студения и ветровит ден за посещение на кулата, но нямаше връщане. Опашката за билети не беше голяма, по-голямото чакане е пред асансьора. Въведени са големи мерки за сигурност, почти като на летище. На две места има проверки на багажа. Гледката от горе естествено е прекрасна и си заслужава и чакането и студа.
Аквариумът – билети може да се купят онлайн, без посочване на дати. Много е удобно, който ден прецените – тогава отивате. Намира се между Трокадеро и Айфеловата кула. Очаквах да е по-голям, но не беше. За един час спокойно може да го разгледате. Най-красиви са медузите. Най-голямата атракция са японските шаранчета Кои, пуснати в плитък басейн, до който децата могат да клекнат и потапяйки ръце да галят преминаващите шаранчета.
Минахме покрай Виенското колело (Roue de Paris), но поради студа на никой не му хрумна да се качваме. Високо е 60 м., а основата му е резервоар от 40 000 литра вода за стабилност.
Минахме триумфално през Градините на Тюйлери на път към Лувъра.
Пред Notre-Dame се виеше непримамливо голяма опашка и децата отказаха да чакаме, за да я разгледат отвътре.
Disneyland
Да отидете с деца на подходяща възраст в Париж и да не ги заведете в Дисниленд? Да, възможно е. Но ако имате възможност – защо пък да не ги заведете?! Купете си билети онлайн. Трябва да го направите най-късно в деня, преди да отидете (за текущия ден не се продават билети онлайн). Така ще спестите опашката за билети, а това е много важно. Защо? Ако никой не ви е казал какво ще правите най-много в Дисниленд – слушайте: ще Висите на опашки (така че спестяването на една е мега постижение). Втори жизнено-важен съвет: носете си сандвичи. Не че там няма – има естествено. Но времето ви е ценно. За какво? – За да чакате на опашките пред атракционите! Сандвичите се ядат докато се придвижвате напред към очакваното забавление (което е в пъти по-краткотрайно от висенето на опашката за него).
Почти всички там се разхождат с диадеми с Мики/Мини Маусови ушички… всички: бебета, деца, тийнейджъри, младежи, възрастни хора… Нещо като очеваден дрес-код, да не би другите без уши на главата да се объркат къде са :). Малкото ни мишле не издържа на изкушението и се наложи да го оборудваме с един чифт уши, но… Star Wars-edition. Представете си Мики Маус като герой от Междузвездни войни… трудно е, но все пак вече са собственост на Дисни, може и него скоро да го видим там 🙂 (пу-пу, дано не).
Паркът отваря в 10:00 сутринта и затваря в 22:00 вечерта. Ние благополучно се измъкнахме към 21 и нещо, без да дочакаме вечерното шоу с фойерверки, защото имахме много път до вкъщи и не ни се искаше да участваме в битката “кой пръв ще влезе във влака”, когато цялата тълпа се запъти към гарата.
В последния ден се качихме до Sacré-Cœur.
Можехме да посетим и други места, но главната причина за това пътуване беше да се запознаем с най-новия член на семейството – моя първи племеник и да се видим и с вторите братовчеди на децата, които също са парижанчета :).
Питаха ме виждам ли някаква разлика от предишното ни идване тук, но тъй като тогава бяхме сами, а сега с децата – двете изживявания бяха корено различни, тогава обръщах внимание на едни неща, сега на други. Но мерките за сигурност са това, което преди 9 години го нямаше. Даже на влизане в магазините на Champs-Élysées проверяваха раниците ни.