Alissaa

19-26 юни 2010

Пефкохори (Pefkochori) е малко градче, разположено в югоизточната част на полуостров Kassandra, Halkidiki, на 102 км от Солун. Името му означава “боровия град”, заради боровите дървета, които са в изобилие в планините на района.

Къщата с апартаментите под наем ни беше препоръчана от надежден източник 🙂 и още през април направихме резервация.

Пътуване с кола

Пътуването от София до Пефкохори беше безпроблемно. Стигнахме за 6 часа, като голяма част от пътуването мина във влачене по “магистралата” София-Кулата. Детето геройски издържа, ако не броим мрънкането му в последния 1 час, че иска “на море”. После през целият престой той постоянно искаше “на море”, имайки предвид “във морето”.

Апартаментът

Настанихме се в апартамент на приземния етаж, който имаше кухня с всичко необходимо в нея. Кухнята преминава в стая с TV и две легла. Отделно има спалня с малко балконче. Пред самия апартамент има обособена тераса на която има маса, столове и чадър – любимо място за отдих и похапване, докато се наслаждаваме на гледката към морето.

• 

• 

• 

• 

Апартаментите се намират на първа линия. От плажа ги дели само дългата крайбрежна алея. Обличате си банския, взимате си хавлийката, може и без джапанките и хоп на плажа. Минимална загуба на време и максимално удоволствие.

Собственичката Popi

Нашата хазяйка Popi се оказа много сърдечен човек. Въпреки че не се познавахме, щом видя колата ни с българска регистрация, скочи да ни посрещне. За добре дошли ни почерпи с гръцко кафе и два вида домашно приготвено сладко, от цели зелени смокини, а другото май беше от круши.

Имахме удоволствието в следващите дни да опитаме и току що приготвено от нея сладко от кайсии. Тази жена е голям майстор на сладко от плодове.

Попи и Делян веднага станаха първи приятели и бе “записан” на курс по гръцки за начинаещи. На снимката по-долу броят от едно до десет. Попи казва цифрата на гръцки, Делян повтаря. Като се стигне до десет – Делян го извиква силно – “Декааааааа” … и настава всенародно веселие.

Всеки път Попи поздравяваше Делян с “Ясу Делян”, а той вместо да отговори “Ясу Попи”, повтаряше ведро “Ясу Делян”.  Ходеше й на гости често и се връщаше винаги с подаръче – блокче Кит Кат, вафличка или близалка.

Плажът

Пясъкът е фин, може спокойно да се ходи и лежи върху него. Плажът не се поддържа редовно и могат да се видят тук таме отпадъци от недобросъвестни туристи, но като цяло е чист.

Миди и водорасли няма, камъчетата изобилстват. Солеността на водата е висока – 38 промила (за сравнение солеността на Черно море е едва 17,3 промила).

Морето

Водата е чиста, но при влизане навътре по дъното има доста камъни, върху които дебнат от засада морски таралежи.

Светльо още на втория ден настъпи един и в петата му останаха забити около 20-30 бодилчета, които не можахме да измъкнем, защото връхчетата, които стърчаха навън се бяха счупили.

Веднага се обърнахме към Попи с питане къде може да намерим доктор, но тя пое нещата в свои ръце. Накара го да потопи и задържи петата в топло олио, и след това каза да не се притесняваме, след време бодилчетата ще изчезнат.

След произшествието Светльо си купи аква-обувки и смело газеше през останалото време по дъното.

А ето така се става Велик мореплавател. Няма значение, че лодката е надуваема, движи се с 1 светльова сила, а греблото всъщност е лопатка, важното е да се плава.

Най-голямата странност в гледката към морето беше, че на хоризонта се вижда друг бряг (вторият полуостров на Халкидики – Ситония). Така малко се губеше чувството за безбрежност и безкрайност на морската шир.

Туристите

Докато в Турция мнозинството туристи бяха руснаци, тук повечето бяха сърби и македонци. Помислиш си в първия момент, че съседите до теб на плажа са българи, но като се позаслушаш и откриваш, че малко завалят българския :). С други думи – нямахме проблеми с това, че не знаем гръцки език, защото всички наоколо, а и в заведенията говореха сръбски. 🙂

След няколко ден се засякохме на плажа с група българи. Един от мъжете се открояваше като герой. Беше просто Печения “Кой, аз ли не мога?!”. Държание, говор, стойка – като за филм.

На втория ден донесе грамаден чадър (от тези, които използват по заведенията и в основата им се поставят 4 плочки за опора и стабилност) и започна копаенето на дупката. Не можа да стигне до центъра на Земята, но поне се опита. После донесе и 4 плочки, за да го укрепи. Чудех се защо полага толкова усилия, за да го сложи, като след няколко часа ще трябва да го вади обратно. Но … не я бях разгадала великата идея – чадъра остана там в следващите дни, заедно с 4-5 пластмасови шезлонга :).

Делян или цамбуркаше в морето с тати (наричаше го “да плуваме”) или седеше под чадъра и правеше формички от пясък – други занимания не признаваше. Резултатът от битката Плуване vs. Формички от пясък обикновено бе 8:2. Естествено тати нямаше право да влиза в морето без Делян (май само веднъж успя, защото малкия се беше вглъбил в архитектурните особености на къщичката от пясък).

Разновидности на “да плуваме”:

Храната

По крайбрежната алея непрекъснато обикалят пикапчета натоварени с плодове, а шофьорът вика по мегафона: “Евро кило нектарина. Супер витамина!”. Ягоди, череши, грозде, пъпеши, ананаси, банани … голямо изобилие и всичко добре узряло и сладко.

За разлика от евтините плодове, яденето по заведения хич не е така евтино. Но готвят вкусно и ястията са като нашенските.

Яденето на джирос без чиния, нож и вилица е изкуство, за което е необходима голяма концентрация и добър баланс, за да не изсипеш всичко в скута си.

Тръгнахме си с желанието да дойдем пак, но вече четирима 🙂