Alissaa

22 – 29 юни 2013 г.

Поредната морска забежка, но този път и с двете деца. За първи път. Силите са равни – двама родители : две деца, но не е много ясно кой ще победи :). Решаваме, че щом “борбата ще е епична”, поне да е на познат терен и правим резервация за апартаментите, в които сме били вече два пъти в Пефкохори.

И докато се настройваме и планираме за Пефкохори, без да разберем сме настъпили някоя пеперуда, чието непредумишлено убийство е изкривило леко в дясно бъдещия пространствено-времеви континиум и ние изкарваме отпуската си на съвсем друго място.

Не помнехме за коя дата сме резервирали, 22 или 23 юни, и шест дни преди пътуването, решихме да звъннем все пак, срам не срам, да попитаме за коя дата е резервацията. Оказа се, че няма какво да помним, защото нямаме никаква резервация за Пефкохори. Жената с която сме говорили ни объркала с други българи, които също се обаждали … и крайния резултат е: другите българи имат резервация, ние имаме “Извинявайте”.  Айде да прелети някоя пеперуда покрай мен сега, а!

Да намеря по Интернет свободен апартамент или студио за четирима, отговарящо на всичките ми претенции, пет дни преди отпътуването е проооостоооо… бавна смърт с мисли за самоубийство.

Изтекоха ми очите да гледам сайтове на семейни вилички, студия и апартаменти. Написах 30 имейла в рамките на два дни, получих отговор от 14, като само 3 обявяваха, че имат свободни места за искания от мен период. С единия грък докато уточним някои подробности, които ме интересуваха, студиото вече бе резервирано от друг. Така че избрахме по-красивото място от останалите две.

И както вече споменах, поради ефекта на пеперудата, се озоваваме леко в дясно и малко по-надолу от планираното.

Порто Куфо

Порто Куфо се води най-голямото и най-безопасно естествено пристанище в Гърция. Както виждате на картата по-горе, заливчето е доста закътано, и в древността, когато е било пристанище на Торони, са го кръстили “Глухото пристанище”, защото е толкова добре защитено, че не се чува шума на морето. Било е скривалище на турски пиратски кораби, а през Втората световна война, германците са го използвали като база за свои подводници.

Сега Порто Куфо е малко селище, тихо и спокойно, пълно с рибарски корабчета, ветроходни и моторни яхти. В 9 часа сутринта имах чувството, че сме първите, които се размърдват.

Пътуването до там с колата ни отне около 6 часа, само с един гаф на GPS-а, който много държеше да минем по улица, която беше в ремонт, но след “тука може, тука не може, абе я да се върнем по другата” нацелихме отново “правия път”. Без никакви проблеми открихме Aiolis Studios, където ни очакваха.

Aiolis Studios

Студиото, в което бяхме, е за 3 човека, но едното дете все още не заемаше много място. И въпреки това в действителност студиото се оказа доста мъничко за четирима. Бяха сложили кошарка за малкото дете (не че тя спа в нея), и я използвахме да слагаме дрехи и хавлий върху нея, тъй като в стаята освен леглата и едно нощно шкафче, нямаше стол или табуретка.

Кухничката също е малка, но се преживява с малко повече акробатика и добра организация. Има хладилник и индукционен котлон (с разпечатани инструкции на български език как се работи с него, не е сложно). На терасата имахме барбекю, само за нас. Мислехме, че е електрическо, но се оказа с въглища. Може да се използва и голямото барбекю в двора.

Терасата – диамантът на студиото

А терасата… О!Терасата!!! … всички мрачни мисли, които ме обзеха при вида на малката стаичка се изпариха когато излязох на терасата. Искам такава и в София, естествено с гледката. А гледката …. О!Гледката!!! … за нея мога да редя суперлативи на 3 езика и не знам дали ще успея да я опиша. Затова ви я представям на живо. Нека гледката да влезе:

Google Picasa бе така любезна да я сглоби автоматично, когато качих всички снимки. Половин час провеждах разследване кога сме направили тази снимка и кой точно я е направил, докато установихме произхода й. Даже малко се изненадах от тази неподозирана способност на Picasa (вече Google Photos).

Да се върнем на терасата. Голяма наслада е да седите там, да пиете кафе, да закусвате, обядвате, вечеряте, четете книжка, или просто да си седите и да попивате гледайки.

Плажът на Порто Куфо

Плажът е много близо. Вижте снимка по-долу, там където завива пътя, започва плажа. Виждат се чадърите, които са към едно кафе-каравана. За да използвате чадърите и шезлонгите е достатъчно да консумирате нещо от кафето.

Ивицата е дълга, но тясна, тоест винаги сте на първа линия и между вас и морето няма да има други хора. Ако носите собствени чадъри може да изберете къде да ги сложите.

Нямаше много хора. Случваше се към 10 часа да сме първи на плажа, чиято чистота е оставен на грижите и възпитанието на плажуващите. Вследствие на това по пясъка се мотаят различни находки и фасове от цигари, но в нива клонящи към поносимост. Самият пясък е едър и пълен с камъчета. Водата в края на юни е много приятна, чиста и прозрачна, а следобедите е направо топла. Близо до брега е много плитко, а после изведнъж става стремоглаво дълбоко. Личи си по цвета.

Там където започва да става тъмно синя – там е дълбокото. Дълбочината е 8 метра. Затова яхтите нямат никакъв проблем да акостират на самия плаж.

Два пъти станахме свидетели как няколко ветроходни яхти на Neilson (между 6 и 10 броя) се опитаха да спрат за пренощуване на плажа. Първия път бреговата охрана ги усети и ги изгони. На снимката по-долу са 4те последни яхти, които се махат от плажа.

След няколко дни, дойде може би друга флотилия. Никой не ги обезпокои и те останаха до сутринта, като се наредиха 8 яхти една до друга.

Проверихме в Google и научихме, че Neilson са английска фирма, която освен други активности, предлага и ваканционно плаване с яхти от собствената им флотилия в Гърция и Турция. Ако сте без всякакъв плавателен опит ви предлагат ваканция от 2 седмици, като през първата ви обучават как се плава с яхта, а втората седмица плавате наистина. Иначе за да ви пуснат направо да плавате, на борда трябва да има минимум двама човека на 18 и повече години, които да са управлявали яхта. Страхотна идея за семейно приключение.

Имахме и друга случка от плажа, включваща яхта: както си лежим, една средно голяма моторна яхта спира на метри от нас. Човекът от яхтата (оказа се сърбин) ни се извини и каза, че ще след 15 мин. най-много ще тръгнат. Вади мобилен телефон и обяснява на някого къде се намира и му казва, че го чака. След известно време пристига бусче. Спира на пътя, шофьорът слиза, отваря багажните врати отзад, измъква един маркуч с накрайник пистолет и … зарежда яхтата с гориво. 🙂 Мобилна бензиностанция по поръчка!

Домакините на Aiolis Studios

Домакините ни, Виви и Панос, бяха много мили и се стараеха да удовлетворят всяко наше искане. Почерпиха ни с маслини, собствено производство, от маслиновите дръвчета в двора. Не бях яла никога такива маслини! Дворът е доста голям, с 5-6 дръвчета, които пазят сянка. Тревата се поддържа изключително добре и усещането, когато ходите боси по нея е все едно стъпвате върху дебел килим.

Децата обожаваха да си играят на двора и да се люлеят в хамака. Панос има много добър подход към децата и наставаха големи игри на гоненица и борба по тревата.

Домашни любимци в Aiolis Studios

Собствениците имат две големи дружелюбни кучета, Атина и Ванилия, които си умират да бъдат галени. Ако имате домашен любимец, може да бъдете уверени, че и той ще бъде добре дошъл в Aiolis Studios.

В селцето има само един супермаркет, който беше близо до студиото, зареден с всичко необходимо, дори доставяха закуски сутрин. Таверните са поне 5-6. Виви ни препоръча Tzitzikas и ни даде талонче за намаление, ако решим да хапнем там. Храната в Tzitzikas беше наистина вкусна, а порциите огромни, но идеята на децата относно посещението на ресторант не се покрива въобще с нашата, затова бързо бързо се оттеглихме.

На никой не му се тръгваше обратно към София. Децата дори изявиха желание да купим къщата и да останем да живеем там.

А аз още в средата на седмицата бях простила на целия пеперуден род и даже спасих една от удавяне, дано ме помни за следващия път 🙂 и да изкриви плана ми в още по-красива посока.