24 септември – 1 октомври 2011, Гюйнук, Кемер, Турция
Ходенето на море в края на септември се превърна почти в традиция, която се опитваме да затвърдим.
Изчакахме до последния момент за добра оферта, но предвид размириците в Египет и Тунис, цените не паднаха, колкото очаквахме. Въпреки това TEZ Tour имаха няколко добри предложения и ние избрахме смело едно от тях. Така с обещания за добра почивка се озовахме в х-л Majesty Mirage Park Resort 5*.
Преди да разкажа за хотела, искам да похваля TEZ Tour за стройната организация, която са създали. За втори път се възползваме от техните услуги и качеството им не е помръднало на йота. Излизайки от летището виждате веднага представителите им. Осведомявате ги за имената си и в кой хотел трябва да бъдете, а те ви казват кой номер автобус ви чака. Преминавате покрай редица автобуси, откривате вашия номер, пред който ви чака пак представител на компанията, отбелязва в един списък, че сте налице и ви усведомява кога е срещата ви с екскурзовода, който ще се грижи за вас в хотела и ще ви даде цялата информация от която се нуждаете за престоя и предлаганите екскурзии. За нас в автобуса се погрижи Олга, на чист руски език, български естествено не знаеше. За неин късмет всички в автобуса бяхме от доброто (не казвам старо) поколение, което е учило руски в училище и разбира всë. Докато траеше прехода ни от летището на Анталия до Кемер, Олга със завладяващ патос ни усведоми за всичко, което според нея трябва да знаем. Разнообразна информация за това на кое море се намираме, на кои екскурзии си заслужава да идем, къде може да си купим кожени палта, за това, че сме застраховани, но застраховката не покрива инциденти станали вследствие на неразумно количество употребен алкохол (тук малко ни обърка с руснаци), трябвало непременно да опитаме хамама (турската баня) и т.н. Придружи ни до рецепцията на хотела и ни остави.
Majesty Mirage Park Resort е пет звезден хотел, разпрострян на голяма територия – 110,000 m2. Гледката е невероятна, защото събира заедно планината Тавър от едната страна и Средиземно море от другата.
Настаниха ни в тройна стая, затова Делян си имаше отделно, нормално легло. Стаята не беше, както е модерно да се казва, реновирана скоро и си й личеше доста. Светлозеленият мокет носеше много следи от миналите обитатели, одеалата също.
Централният климатик работеше на някакъв си негов режим (въпреки наличните копчета за управление) и всяко усилие да го накараме да изпълнява нашите желания бе напразно. Бяхме на първия етаж и от стаята ни се излизаше направо в двора на хотела. Интересно решение, но през нощта не смеех да оставя вратата открехната, за да не се обърка някой и да влезе.
Чистеха всеки ден, по което време успеят. Това че сме в стаята хич не трогваше лелята, тя се залавяше да чисти, а ние трябваше да се изнесем тактично. Състоянието на стаята правеше 5те звезди на хотела доста митични. Когато се срещнахме с екскурзовода, той ни помоли да предадем на близки и познати да не ходят на почвка в 2 или 3-звездни хотели в Турция, защото състоянието им е като пансиони и имало доста оплаквания.
Храната беше добра и почти по всяко време на деня можеше да се намери какво да се яде. Сутрин на закуска една леля правеше страхотни мекици, а след 12 правеше гюзлеме (това е нещо подобно на баница, представлява опечена от двете страни кора, като палачинка, но сгъната, като по средата има сирене, а самата кора при печенето се маже с масло, ммм.. страшно вкусно е!), до плажа имаше щанд, на който въртяха един хамбургчета, нищо общо с тези в МакДоналдс, на друг щанд даваха сладолед, към 16 часа сервираха на един от външните барове соленки и сладки … плюс основните яденета за закуска, обяд и вечеря… едно неспирно ядене. В основния ресторант имаше детски кът с малки масички и столчета, с рисунки по стените, едно влакче … да им е забавно на малките докато се хранят. Бяхме на Ultra All Inclusive и затова алкохола беше качествен. Може би заради основния контингент туристи – руснаците, след 2 часа през нощта алкохола ставаше платен.
Туристите, както вече споменах бяха в болшинството руснаци, малко англичани, съвсем малко немци и 3 стаи с българи (на фона на 522 стаи капацитет на хотела). А, да, имаше и няколко турски семейства на почивка. Основният език за комуникация – руски. Затова руснаците се чувстват като у дома си и понякога са малко нагли (особено тьотките). Очакват всички да разбират руски и грам не се опитват да разберат националността на човека срещу тях. Една смешна случка – седим край басейна, шезлонги много, но чадърите са по-малко. Идва руско семейство, татко, мама и малкото. Чадъра до шезлонгите, на които се настаниха се оказва счупен. Таткото се оглежда наоколо и съзира един чадър, който не е отворен, от което той подразбира, че хората, които лежат на шезлонгите до него не го искат! А хората, неизползващи чадъра, от 100 км си личи, че са англичани. Запътва се таткото към чадъра цел. Посяга, хваща го и … явно объркан от въпросително неразбиращите погледи относно постъпката му от страна на англичаните, почувства, че трябва да каже нещо и каза … “Ъъъ.. Зонтик можно?” … WTF?!!
От турските семейства имаше две туркини (едната млада, другата не чак толкова), на които явно не им беше позволено да се разголват на обществени места и се появяваха около басейна и на плажа със странни бански костюми.
Сега като се замисля всъщност те си бяха буквално облечени в костюми – покрити от главата до петите, виждаха се само стъпалата, китките и лицата им. Младата даже плуваше с това облекло и то доста добре.
Голямата и просторна територия на хотела предлага доста места на които човек може да си почива, ако му е омръзнал плажа, двата басейна или трите водни пързалки. Най-любимото ни място беше къта с хамаците.
Около 6-те хамака бяха разположени и няколко пейки с масички и две сепарета малко в турски стил. Точно там гореспоменатата леля въртеше гюзлеметата, затова в периода 12-16 часа трудно се намираха места.
Точно до къта с хамаците имаше изкуствено езерце с патици за радост на малките деца. За децата имаше и два детски басейна, детска площадка за по-малки дечица с пързалка и люлки и пързалка-катерушка за по-големите деца. През деня имаше анимация, но Делян не я е посещавал. Всяка вечер правеха детскотека, за около 20-тина минути с двете аниматорки. Делян първата вечер се посрамува и не се качи на сцената, но следващите вечери не пропускахме.
Една от аниматорките беше доста атрактивна, затова и татковците първи водеха малчуганите на забавата. Да казвам ли че беше рускиня :)? Кръшното девойче всяка вечер подканяше родителите да ръкопляскат, да излязат на сцената да правят тунел за детското влакче, а накрая задължително казваше: “Let’s make a сьоркъл”. Първият път като чух това не се сетих какво означава тази руска думичка. Обаче после стоплих, че тя всъщност говори на английски. Мдааа, търсената дума е circle. Искаше да накара децата да направат кръг, държейки се за ръце. Казваше го и на турски и немски, но не знам как е звучало.
Както и в предния хотел в Анталия, така и тук имаше щатен фотограф, който обикаляше и предлаше на туристите да им направи фотосесия или направо ги снимаше, а сутрин разпечатаните в умален размер кадри се излагаха на едни табла и ако някой си хареса снимката – можеше да си я купи. Ние решихме сами да си спретнем фотосесия при розите на полянката с единствен фотомодел Делян.
За възрастните също имаше постоянно някакви организирани игри и забавления. Танци до басейните, плажен волейбол, стрелба с лък, тенис на маса… Всяка вечер след детскотеката имаше представление с различна тематика. Една от вечерите бе изцяло Турска. Ресторанта беше празнично украсен, около басейна бяха разположили базар, на който продаваха разни неща. Бяха поканили външен танцов състав, който ни представи турски народни танци. Друга вечер на плажа имаше огнено шоу и състезателни игри с доброволци от туристите.
С две думи – не ни се прибираше обратно в София. Препоръчвам този хотел, особено ако тази година го реновират, както подхвърли нашия гид.