Подариха на децата ми “Приказка за Стоедин”. Написана е още през 1974 г., но досега пътищата ни не се бяха кръстосвали. Започнах да я чета и чак на втория ден обърнах внимание на задната корица, на която пише, че авторът – Никола Русев е роден в Берковица. Това е и моя роден град и заради това още повече ме доядя, че за почти половинвековния ми живот досега не съм чула нищо за този човек, нито за прекрасната му книга.
Любител съм на фентъзито, обожавам Светът на Пратчет и тъмните дълбини на Геймън, а не съм знаела че съществува българския им авер Никола Русев!
В “Приказка за Стоедин” той описва една Средновековна България, посипва я с елементи от българските народни приказки, които всички сме чели и я населява с едни душмани, кой от кой по-изедник, лаком, завистлив, крадец … Но слага и една чиста любов за движеща сила, която да ни преведе през всички препятствия, на които се натъква героя.
В тези 300 страници има юнаци, вещици, царе, придворни, “кърпичке дай да ям”, вълшебен боздуган и цървули, омагьосани гори, шапка невидимка и естествено жива вода. Интересното е, че първоначално Никола Русев написва всичко това като сценарий за сериен телевизионен филм “Жива вода”, който не е осъществен и впоследствие го пренаписва като книга. През цялото време, докато четях си представях колко хубав филм би станал.
Стоедин не е юнак, а просто човек с цел, от която не се отказва, въпреки всички които се изсипват по пътя му и искат да го спрат, да спечелят от него, да му вземат всичко и не защото той им е навредил или направил нещо лошо, а просто така… защото могат. И тъкмо защото е човек, накрая и той “загубва” себе си, но … любовта го спасява.
За да се потопим напълно в приказната атмосфера спомагат и илюстрациите на Теодоси Киряков, които имат само един “недостатък” – много са малко на брой :).
илюстрация, Теодоси Киряков 
илюстрация, Теодоси Киряков 
илюстрация, Теодоси Киряков
Когато затворих и последната страница от книгата се почувствах точно както са написали Книжни криле в блога си:
„Приказка за Стоедин” е способна да те накара да тръгнеш с нея от врата на врата, като религиозен фанатик, и да я връчваш в ръцете на нищо неподозиращите хорица из България… Чувстваш се, сякаш трябва ВСИЧКИ да я открият, да им отвориш очите за съществуването й… (И се питаш защо, дявол да го вземе, от МОН още не са я вкарали в учебната програма?!?)”
блог Книжни криле
Прочетете тази книга! Подарявайте я! Приютете я в библиотеката си, защото е богатство!
“-Нямат свършване тия щураци. Жива вода, нали? … Света ще оправи, нали? … Като не може човек да оправи себе си – тръгва света да оправя…”
Никола Русев, “Приказка за Стоедин”
“От мен да знаеш: по-глухо и по-пусто място от навалицата няма.”
Никола Русев, “Приказка за Стоедин”
“-Редовен човек тоя бай Дако – пак се обадил Фотко. – С мярка умен и с мярка глупав. Аз ги най-харесвам тях, редовните хора. Щото има едни повредени. Само глупави. Далеко да бягаш от такива. Има и други – те пък само умни. От тях – не да бягаш, а от хвърлей място да ги заобикаляш!…”
Никола Русев, “Приказка за Стоедин”
“Успокоил се, за сетен път разбрал: човешкият живот не се мери с години, а с онова, което се съдържа в тях – и хубаво, и лошо.”
Никола Русев, “Приказка за Стоедин”
“Постоите и ще го видите, ще видите, че не ви лъжа – други такъв няма… И млад, и умен, и добър, и весел… А косата му… Косата му е… като… косата му. Па очите му, да знаете – очите му са като… очите му. И лицето му е като… лицето му… И ръцете му са – като ръцете му… И целият той е като целия той… и като никой други! Като Стоедин е, Стоедин…”